Майкъл Конъли - Примката на совата

Съдията повика заседателите и след няколко минути обвинението пристъпи към разпита на последните си свидетели.

Първите четирима бяха хора от филмовите среди, присъствали на приема през онази нощ, когато бе загинала Джоди Кремънц. Всеки от тях потвърди, че е видял Дейвид Стори на премиерата и след нея да се движи заедно с млада жена. Всички разпознаха по снимките Джоди Кремънц. Четвъртият — сценарист на име Брент Уигън съобщи, че напуснал приема няколко минути преди полунощ и докато чакал да му докарат колата, на паркинга до него стоял Дейвид Стори заедно с млада жена, която той също разпозна като Джоди Кремънц.

— Защо сте толкова сигурен, че е било няколко минути преди полунощ, мистър Уигън? — попита Крецлър. — В края на краищата това е било празненство. Часовника ли гледахте?

— Задавайте въпросите един по един, мистър Крецлър строго го прекъсна съдията.

— Извинете, ваша чест. Защо сте толкова сигурен, че е било няколко минути преди полунощ, мистър Уигън?

— Защото наистина гледах часовника — каза Уигън. — Ръчния си часовник. Аз пиша нощем. Най-добре ми върви от полунощ до шест сутринта. Затова гледах часовника, тъй като знаех, че около полунощ трябва да се прибера, иначе работата ми ще изостане.

— Означава ли това, че не сте консумирали алкохолни напитки на приема?

— Да, означава. Не бях пил, защото не исках да се изморя или да замъгля творческите си способности. Обикновено хората не пият, преди да отидат на работа в банка или да пилотират самолет… е, поне повечето от тях, предполагам.

Той помълча, докато смехът в залата заглъхна. Съдията се навъси, но не каза нищо. Уигън изглеждаше много доволен от този миг на всеобщо внимание. Бош усети неясна тревога.

— И аз не пия преди работа — продължи най-сетне Уигън. — Писането е творчество, но то е и тежък труд. Така го възприемам.

— Значи споменът ви за срещата с Дейвид Стори малко преди полунощ е кристално ясен?

— Съвършено правилно.

— А вие лично познавахте Дейвид Стори, нали?

— Да, познавах го. От няколко години.

— Работили ли сте някога по филм на Дейвид Стори?

— Не, не съм. Макар че отдавна опитвам.

Уигън се усмихна печално, Дотук всичко беше планирано грижливо от Крецлър, включително и последното признание. Трябваше да обезопасят слабите точки от показанията, като ги изтъкнат сами.

— Какво искате да кажете, мистър Уигън?

— О, през последните пет години съм предлагал на Дейвид и негови хора шест или седем сценария. Той не прие нито един.

При тези думи Уигън смутено сви рамене.

— Бихте ли казали, че това е породило някаква враждебност между двама ви?

— Ни най-малко… поне от моя страна. Така се играе играта в Холивуд. Хвърляш въдицата, докато нещо клъвне. Ако не друго, то поне си закаляваш нервите.

Той се усмихна и кимна на заседателите. Бош беше настръхнал. Искаше му се Крецлър да прекрати разпита, преди заседателите да са намразили цялото обвинение.

Крецлър явно усети същото, защото каза:

— Благодаря, мистър Уигън, това е всичко.

Уигън посърна, когато осъзна, че моментът на слава е свършил. Но Фоукс, който бе отказал да разпитва първите трима свидетели, внезапно стана и пристъпи към катедрата.

— Добро утро, мистър Уигън.

Уигън високомерно вдигна вежди.

— Добро утро.

— Само няколко въпроса. Можете ли да изброите пред съдебните заседатели заглавията на филмите, заснети по ваш сценарий?

— Ами… засега не е заснет нито един. Имам предложения и вярвам, че след няколко…

— Разбирам. Ще се изненадате ли, ако узнаете, че през последните четири години общо двайсет и девет пъти сте предлагали идеи или сценарии на мистър Стори и негови хора, като винаги ви е било отговаряно с отказ?

Уигън се изчерви.

— Ами, аз… предполагам, че може и да е вярно. Всъщност… не знам. Не си водя подобни сметки за разлика от мистър Стори.

В последните думи прозвуча нескрита злоба и Бош примижа от досада. Няма нищо по-лошо от свидетел, който е уличен в лъжа и се опитва да атакува. Бош се озърна към заседателите. Неколцина бяха привели очи — знак, че изпитват същите чувства.

Фоукс се приготви за убийствения удар:

— Обвиняемият ви е отблъснал двайсет и девет пъти, а вие, твърдите пред заседателите, че нямате лоши чувства към него, така ли, сър?

— В Холивуд това си е просто бизнес. Питайте когото искате.

— В момента питам вас, мистър Уигън. Нима твърди те пред заседателите, че не храните неприязън към този човек, който упорито и неуморно повтаря, че творчеството ви е некадърно?