Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Майстор Александер реши да се довери на това съображение и да остави извън играта целия служебен апарат. Едва сега, като бе намерено известно решение, той започна да обмисля работата до подробности и преди всичко да се пита какво наистина е справедливо или несправедливо в действията на магистъра, който естествено правеше впечатление на убеден в своята изрядност и в правотата на нечуваната си крачка. С желанието да даде някаква формулировка на дръзкото намерение на майстора на играта на стъклени перли, и Александер почна да проверява законите на ордена, които никой не познаваше така дълбоко, както той, и стигна до изненадващото заключение, че всъщност Йозеф Кнехт нито бе нарушил буквалния текст на правилника, нито бе възнамерявал да ги нарушава, тъй като по тяхната естествено от десетилетия непроверявана валидност във всяко време и за всеки член на ордена бе открита възможността да го напусне, а заедно с това и да се откаже от правата си и живота в касталийската общност. Щом Кнехт връщаше своя печат, обявяваше на ордена, че излиза и тръгваше за света вън от Касталия, с това той предприемаше нещо действително нечувано от незапомнени времена, нещо невъобразимо, страшно и може би твърде неподобаващо, но не накърняваше правилата на ордена. Че магистърът не искаше да направи тази необяснима, но формално в никакъв случай не в противоречие със закона крачка зад гърба на председателя на ръководството на ордена, а очи в очи с него, беше повече, отколкото го задължаваше буквата на правилника. Ала как многоуважаваният човек, един от стълбовете на йерархията, бе стигнал до идеята? Как можеше той да съобразява намерението си, което въпреки всичко беше отстъпничество, с писаните правила, щом като му го забраняваха и стотици неписани, но не по-малко свети и естествени връзки?

Александер чу да бие някакъв часовник, изтръгна се от болезнените мисли, отиде да се окъпе, отдели десет минути за грижливи дихателни упражнения и се оттегли в своя кът за медитация, за да може преди съня да почерпи сила и спокойствие още от един час, а после до сутринта вече да не мисли за този случай.

На другия ден един млад помощник отвежда магистър Кнехт от дома за гости на ръководството на ордена при председателя и става свидетел как двамата се поздравяват. На него, свикналия да наблюдава майстори на медитацията и себеовладяването и да живее сред тях, при все това в поздрава на двамата достопочтени му прави впечатление нещо особено, нова проява, небивала крайна степен на съсредоточеност и яснота. Това беше, така ни разказа той, не съвсем обичайно поздравление между двама носители на най-високи достойнства, един ведър и леко изпълняван церемониал или може би празнично-радостен тържествен акт, а от време на време приличаше на някаква надпревара в любезност, подчиненост и изтъквано смирение. И като че ли беше пристигнал някакъв чужденец, пътувал отдалеч, велик майстор на йогата, дошъл да засвидетелства уважението си на председателя на ордена и да се сравни с него. Думи и жестове, изпълнени със спокойствие, сдържаност и съсредоточеност, но и с едно скрито напрежение, сякаш те и двамата бяха осветени или заредени с електрически ток. Нашият доверен човек не могъл да види и да чуе повече от тази среща. Двамата изчезнали във вътрешността на помещението, вероятно в частния кабинет на майстор Александер, и прекарали заедно много часове, без някой да посмее да ги безпокои. Това, което се предава за разговорите им, произтича от случайни разкази на господин Десиньори, с когото Йозеф Кнехт споделил нещичко.

— Вчера вие ме изненадахте — започна председателят — и почти щях да загубя самообладание. Междувременно обаче можах да поразмисля над всичко. Моето становище естествено не се е променило, аз съм член на колегията и на ръководството на ордена. Имате право да обявите излизането си от него и да се откажете от длъжността си и според буквалния текст на правилника. Вие сте стигнали дотам, че длъжността вече ви е тягостна и чувствате потребност от един опит да заживеете извън ордена. Мога ли да ви предложа да дръзнете за този опит, но не в смисъла на вашето бурно решение, а навярно под формата на една по-дълга или дори неограничена командировка? Нещо подобно целеше, струва ми се, и вашата молба.

— Не съвсем — каза Кнехт. — Ако моята молба беше одобрена, аз наистина щях да остана в ордена, но не и на служба. Това, което вие толкова любезно предлагате, би било отклонение. Впрочем за Валдцел и за играта на стъклени перли не би бил от особена полза един магистър, който за дълго, за неопределено време, отсъства поради отпуск и за когото не се знае дали ще се върне, или не. И ако дори се завърне след година, след две, то що се отнася до длъжността и неговата дисциплина, играта на стъклени перли, той само ще я забрави и няма да научи нищо ново.