Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Ти току-що каза, че онази младежка среща била за тебе нещо болезнено, а за мен без значение. Не бива да спорим върху това, може и да имаш право. Сегашната ни среща обаче, amice, за мен в никакъв случай не е без значение. Тя има много по-голям смисъл, отколкото днес мога да ти открия и отколкото можеш да предположиш. За мен тя не представлява, да ти я очертая общо, просто връщане на един изгубен приятел и с това възкресяване на отминало време със силата за ново преобразяване. Преди всичко тя означава призив, излизане напред, прокарване на път към твоя свят, поставя ме отново пред стария проблем за синтез между вас и нас и това се случва, казвам ти го, в подходящ час. Този път призивът не ме намира глух, намира ме буден, по-буден, отколкото бях някога, защото всъщност не ме изненадва, не ми се явява като нещо чуждо, което се втурва отвън и на което можеш да откликнеш или да го сподавиш, той идва от мен самия, отговор е на едно много силно и станало вече настойчиво изискване, на една неволя и копнежа на сърцето ми. Но за това ще говорим друг път, вече е късно и двамата се нуждаем от отдих.

Ти говори по-рано за моята веселост и за своята натъженост и смяташ, така ми се струва, че аз не съм разбрал правилно това, което наричаш своя жалба, не и днес, тъй като съм отвърнал на нея с усмивка. Тук се крие нещо, което не разбирам докрай. Защо една жалба да не бъде изслушана с веселост, защо вместо с усмивка трябва да й се отговори отново с тъга? Това, че в своята скръб и обремененост ти отново си дошъл в Касталия и при мене, смятам, ми дава право да заключа: може би тъкмо нашата веселост те привлича. Но ако аз не споделям твоята тъга и угнетеност, ако не се поддавам на заразата им, то това не означава, че не ги признавам и приемам сериозно. Изражението, което имаш и носиш като отпечатък от съдбата си и своя живот в света, признавам напълно, то ти отива, принадлежи ти, за мен е мило, отнасям се към него с внимание, макар че се надявам да го видя променено. Откъде идва — мога единствено да предполагам, по-късно ще ми разкажеш за това повече или ще премълчиш, както намериш за правилно. В състояние съм само да видя, че животът ти, изглежда, е бил тежък. Но защо смяташ, че аз не искам и не мога да бъда справедлив по отношение на твоите болки?

Лицето на Десиньори отново бе станало мрачно.

— Понякога — каза той примирено — ми се струва, че ние не само имаме два различни начина на изразяване и два езика, всеки от които може да се преведе на другия единствено като се тълкува, не, сякаш сме изобщо две принципно различни същества, които никога няма да могат да се разберат. И все още ми се вижда съмнително коя от страните всъщност представлява истинският и пълноценният човек, вие или ние, и дали изобщо някой от нас? За мен настъпват времена, когато гледам към вас, хората от ордена и играчите на стъклени перли, от долу на горе, с уважение, с чувство за малоценност и завист като към вечно весели, вечно играещи и наслаждаващи се на собственото си битие, недостигаеми за никаква болка богове или свръхчовеци. В други времена вие будите у мен съжаление и ми изглеждате ту достойни за състрадание, ту за презрение. Кастрирани, изкуствено задържани в едно вечно детство, наивни и вдетинени във вашия безстрастен, чисто ограден, добре почистен свят на игри и детски градини, където вежливо се бърше всеки нос и всяко неблагоприятно вълнение на чувствата и мислите бива успокоявано и потискано, където цял живот се играят кротки, безопасни, безкръвни игри и където всяко вълнение, което пречи, всяко голямо чувство, всяка истинска страст, всеки сърдечен трепет незабавно се взема под контрола на лечението с медитация, бива отклонен и неутрализиран. Не е ли изкуствен, стерилизиран, даскалски скроен този свят, по-скоро просто привиден или някакъв полусвят, в който вие там, страхливци, вегетирате, свят без пороци и страсти, без глад, без сок и сол, свят без семейство, без майки, без деца и почти без жени! Половите нагони се обуздават с медитация, опасните, рисковани и изискващи тежка отговорност неща като икономика, правосъдие, политика от много поколения са предоставени на други; страхливо, добре защитени обаче, без грижа за прехраната и без особено тягостни задължения вие Водите своето съществование на търтеи, а за да не ви е скучно от това, усърдно се отдавате на всички ваши научни специалности: броите срички и букви, музицирате, играете на стъклени перли, докато отвън, в калта на света, бедният гонен човек живее истинския живот и познава истинския труд.