Габриел Маркес - Избрани творби, том I

В никоя постъпка от своя живот Аурелиано не е бивал с по-бистър ум както сега, забравил своите мъртъвци и болката на своите мъртъвци, и отново закова вратите и прозорците с кръстовките на Фернанда, за да не се остави да бъде смущаван от никакво изкушение на света, защото тогава знаеше, че в пергаментите на Мелкиадес е написана съдбата му. Намери ги недокоснати, между предисторическите растения и димящите локви и светещи насекоми, които бяха прокудили от стаята всякаква диря от минаването на хората по земята, и нема̀ търпение да ги извади на светло, а още там, прав, без ни най-малка трудност, сякаш бяха написани на испански, под ослепителното великолепие на полудневието, започна да ги разчита гласно. Това беше историята на семейството, написана от Мелкиадес с най-изтърканите й подробности сто години предварително. Той я бе редактирал на санскритски, който беше майчиният му език, и бе шифровал четните стихове с частния шифър на император Август, а нечетните с военни лакедемонски шифри. Крайната защита, която Аурелиано започваше да прозира, когато се остави да бъде объркан от любовта на Амаранта-Урсула, се криеше в това, че Мелкиадес не беше подредил събитията в условното време на хората, а бе съсредоточил цял век от всекидневни случки тъй, че всички те да съвпаднат в един миг. Омаян от разкритието, Аурелиано прочете гласно, без прескачания, изпетите енциклики, които самият Мелкиадес го накара да слуша и които всъщност бяха предричанията за тяхното изпълнение, и намери оповестено раждането на най-красивата жена в света, която се изкачвала на небето духом и тялом, и узна произхода на двата посмъртни близнаци, които се отказали да разгадаят пергаментите не само поради неспособност и непостоянство, но защото опитите им били преждевременни. В тая точка, нетърпелив да узнае собствения си произход, Аурелиано прескочи. Тогава започна вятърът, хладен, зараждащ се, пълен с гласове от миналото, с шушнения от някогашен здравец, с въздишки от разочарования, предхождащи най-упоритите носталгии. Той не го забеляза, защото в оня миг откриваше първите наченки на своето съществуване, в похотливия дядо, който се оставял да бъде влачен от лекомислието през умопомрачаваща гола студена степ, в дирене на красивата жена, която няма да направи щастлива. Аурелиано го разпозна, проследи скритите пътища на своето потекло и намери мига на собственото си зачатие между скорпионите и жълтите пеперуди на една здрачна баня, където някакъв механик утоляваше сладострастието си с жена, отдаваща му се от бунтовност. Беше толкова унесен, че не усети и втория порив на вятъра, чиято вихрена мощ изтръгна от касите врати и прозорци, изскубна покрива на източния трем и изкорени основите. Едва тогава откри, че Амаранта-Урсула не му е сестра, а леля, и че Френсиз Дрейк бил нападнал Риоача само и само за да могат те да се дирят из най-заплетените криволици на кръвта, докато породят митологическото животно, което трябваше да тури край на рода. Макондо беше вече страхотна прашна вихрушка и развалини, запращани от гнева на библейския ураган, когато Аурелиано прескочи единайсет страници, за да не губи време с прекалено известни събития, и почна да разчита мига, който изживяваше, да го разчита заедно със самото изживяване, да пророкува сам на себе си в самото разшифроване на последната страница от пергаментите, сякаш се гледаше в някакво говорещо огледало. Тогава отново прескочи напред, за да изпревари предсказанията и да провери датата и обстоятелствата на своята смърт. Обаче преди да стигне до крайния стих, вече бе разбрал, че никога няма да излезе от тази стая, тъй като бе предвидено, че градът на огледалата ще бъде сринат от вятъра и заличен от паметта на хората в мига, в който Аурелиано Вавилония доразгадае пергаментите, и че всичко написано в тях е неповторимо от край време и завинаги, защото родовете, осъдени на сто години самота, нямат друга възможност върху земята.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/678

Издание:

Габриел Гарсия Маркес

Избрани творби, том I

Колумбийска

Първо издание

Съставителство: Фани Наземи

Предговор: Румен Стоянов

Превод: Емилия Юлзари, Валентина Рафаилова, Румен Стоянов

Редактор: Симеон Владимиров

Художник: Владислав Паскалев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова и Петя Калевска

Дадена за набор: 16. II. 1979 г.