Нелсън Демил - Играта на лъва

— Чашата ми е препълнена. — Той се усмихна.

„Лиърът“ спря и двигателите зареваха по-силно. Самолетът като че ли потрепери, после се стрелна напред по пистата.

След тридесет секунди бяха в небето и Халил чу, че колесниците се прибират. Няколко минути по-късно леко се наклониха и продължиха да се издигат.

След известно време по високоговорителя се разнесе гласът на втория пилот:

— Господин Пърлман, вече можете да ставате, ако желаете, но моля ви, докато сте седнали, не разкопчавайте предпазния си колан. Облегалката се отпуска докрай, ако решите да поспите. В момента минаваме над южен Манхатън.

Халил погледна през илюминатора. Летяха над южния край на острова и се виждаха небостъргачите край морето, включително Световният търговски център.

В Триполи му бяха казали, че близо до него се намирала сграда, наречена Федерал Плаза 26, където отвели Бутрос. Ако го заловели, той също щял да се озове там. „Оттам няма бягство, приятелю. Щом попаднеш там, си техен. Следващата ти спирка ще е някой недалечен затвор, после съд, също някъде наблизо, и накрая пак затвор във вътрешността на страната, където ще прекараш остатъка от живота си. Там никой няма да може да ти помогне. Дори няма да признаем, че си работил за нас, нито ще предложим да те разменим за някой пленен неверник. В американските зандани има много муджахидини, но властите няма да ти позволят да се срещаш с тях. Ще живееш сам в чужда земя, сред непознати, и никога повече няма да видиш родината си, нито ще чуеш родния си език. И никога няма да бъдеш с жена. Ще си лъв в клетка, Асад, и вечно ще обикаляш из килията си. А може и сам да сложиш край на живота си, което ще е победа за теб и за нашата кауза и разгром за тях. Готов ли си за такава победа?“

„Щом съм готов да жертвам живота си в битка — бе отвърнал Халил, — защо да не се самоубия, за да не бъда заловен и подложен на унижения?“

Малик замислено беше кимнал. За някои едното е по-лесно от другото. — Той му подаде бръснач. — „Ето един от начините. Но не бива да си прерязваш китките, защото ще успеят да те спасят. Трябва да прережеш няколко главни артерии.“ После дойде лекар и му показа сънната и бедрената артерия. „И за да си сигурен, прережи вените и на китките си“ — каза му докторът. На негово място се появи друг мъж и го научи да прави клуп от чаршафи, електрически кабел и дрехи. След тези демонстрации Малик му рече: „Всички умираме и всички предпочитаме да загинем в джихад от ръката на врага. Но има ситуации, в които трябва да умрем от собствената си ръка. Уверявам те, раят те очаква в края и на двата пътя.“

Халил отново погледна през илюминатора, за последен път зърна Ню Йорк и се закле никога повече да не види това място. Последната му цел в Америка бе Калифорния, после щеше да замине или за Триполи, или за рая. И в двата случая щеше да си е у дома.

Събудих се и след няколко секунди се сетих къде съм, кой съм и с кого съм спал. Човек често съжалява за невъздържания завършек на алкохолна вечер. На човек често му се ще да се е събудил сам на друго място. Надалеч. Но тази сутрин не изпитвах такова чувство. Всъщност бях в отлична форма, макар че устоях на изкушението да изтичам до прозореца и да извикам: „Събуди се, Ню Йорк! Джон Кори спа с жена!“.

Така или иначе, часовникът на нощното шкафче показваше седем и четиринайсет.

Тихо се измъкнах от леглото, влязох в банята и използвах тоалетната по предназначение. Открих несесера от „Ер Франс“ и си измих зъбите, после скочих под душа.

През запотената стъклена врата на кабинката видях, че Кейт влиза в банята, после я чух да си мие зъбите и да си жабури устата.

Да правиш секс с жена, която почти не познаваш, е едно — да прекараш нощта с нея е съвсем друго. Винаги пазя правото си пръв да използвам банята.

Както и да е, вратата на кабинката се отваря и вътре влиза госпожа Мейфилд. Без дори да ми каже едно „добрутро“, тя ме избутва настрани и застава под душа.

— Измий ми гърба — каза Кейт.

Насапунисах я със своята гъба.

— Оох, страхотно е.

Тя се обърна. Прегърнахме се и започнахме да се целуваме под обливащата ни вода.

След сапунения секс в банята се изсушихме, върнахме се в спалнята и се увихме в хавлиите си. Стаята гледаше на изток и през прозореца се виждаше изгревът. Времето, изглежда, щеше да е хубаво, но денят не си личи по заранта.

— Снощи наистина беше върховно — каза Кейт.

— Да.

— Ще се видим ли пак?

— Нали работим заедно.