Нелсън Демил - Катедралата

Затвори и се заслуша в камбаните, които продължаваха да бият. Брайън Флин, помисли си той, не беше същият мъж, който влезе така наперено в катедралата преди малко повече от шест часа. Флин бе човек, научил много през тези шест часа, но го беше научил прекалено късно. И едва ли щеше да научи нещо повече през останалите шест часа.

Капитан Берт Шрьодер бе изтръгнат от дрямката си, когато телефонът иззвъня. Вдигна бързо слушалката. Гласът на Хики разцепи тишината наоколо и изгърмя от говорителите в съседните стаи, като стресна и други хора там.

— Шрьодер! Шрьодер!

Шрьодер се поизправи с разтуптяно сърце.

— Да! какво има?

Гласът на Хики прозвуча разтревожено.

— Някой е обсадил катедралата! — Направи пауза и добави по-тихо: — О, май сънувах кошмар.

Той се засмя. Шрьодер изчака, за да бъде сигурен, че гласът му ще звучи спокойно. Огледа офиса. В този момент там беше само Бърк, заспал дълбоко на канапето. Шрьодер попита:

— Какво мога да сторя за вас? Хики нареди:

— Докладвай какво е положението, Шрьодер. Шрьодер започна:

— Положението…

— Как вървят нещата в Глока Мора, Лондон, Вашингтон, Ватикана, Дъблин? Някой продължава ли да работи по случая?

— Разбира се. Можеш да видиш по телевизията.

— Аз не съм зрителската аудитория, Шрьодер. Ти ми извести какво става.

— Ами… — той погледна някои от последните си записки. — … Червеният кръст и Амнести имат свои представители в лагерите… Очакват…

— Казаха го по телевизията.

— О, така ли? Ами… Дъблин… Дъблин още не е дал съгласието си да приеме освободените затворници…

— Предай им от мен, че са сополиви страхливци. Предай им, че съм казал, Дъблин ще бъде превзет от ИРА до една година и всичките ще бъдат разстреляни.

Шрьодер отвърна натъртено:

— Все пак, още нямаме единомислие по поставените условия. Затова осигуряването на убежище е от второстепенно значение…

— Искам да разговарям директно с представители на всички правителства. Осигури конферентна връзка.

Шрьодер отговори твърдо:

— Знаете добре, че няма да разговарят директно с вас.

— До шест часа тези надути копелета ще молят на колене за лична среща.

Шрьодер вложи нотка на оптимизъм в гласа си:

— Вашата реч все още се радва на благоприятен отзвук. Ватикана е…

— Като говорим за отзвуци и сътресения, смяташ ли, това е технически въпрос, който трябва да обмислиш, смяташ ли, че стъклената фасада на Олимпик Тауър ще се пръсне по улиците, когато…

Шрьодер попита внезапно:

— Там ли е господин Флин?

— Имаш лошия навик да ме прекъсваш, Шрьодер.

— Там ли е господин Флин?

— Разбира се, че е тук, задник такъв. Къде другаде може да е?

— Може ли да говоря с него?

— Той бие камбаните, за Бога!

— Бихте ли го помолил да вдигне вътрешния телефон до органа на балкона?

— Вече чу, не можем да прекъсваме човек, когато бие камбаните. Нищо ли не научи тази вечер? Обзалагам се, че си бил някога обикновено ченге, което е нахълтвало в чужди хотелски стаи да прекъсва хората. Ти си точно такъв тип.

Шрьодер почувства как се изчервява. Чу гръмливия глас на Хики в цялата сграда и смеха на няколко човека в съседната стая. Пръстите му счупиха на две молива, който държеше.

— Искаме да разговаряме с господин Флин, на четири очи, при вратата на ризницата. — Той погледна спящия Бърк. — Лейтенант Бърк желае да говори…

— Както вече самият ти спомена, по-малко объркващо е да се говори с един човек. Щом аз не мога да разговарям с кралицата, и ти не можеш да говориш с Фин Макмейл. Какво ми е лошото на мен? Между другото от какво си се отрекъл през великите пости, от мозъка или от топките си? Аз се отрекох от разговори с глупаци по телефона, обаче в твоя случай ще направя изключение.

Шрьодер внезапно почувства нещо в него да се надига. Положи невероятно усилие да овладее гласа си и да отговори спокойно.

— Господин Хики… Брайън Флин има голямо доверие в мен. Усилията които полагам, честността, която показах…

Смехът на Хики изпълни офиса.

— Изглежда си добро момче, а? Е, той ти е подготвил изненада, Шрьодер, и тя няма да ти хареса.

Шрьодер смънка:

— Предпочитаме да няма изненади…

— Стига с това царствено „ние“. Говоря на теб. Тебе те очаква изненада.

Шрьодер се изправи бързо и очите му се напрегнаха.

— Какво искате да кажете? Какво означава това? Всичко трябва да бъде поставено на масата, щом ще правим честни сделки.

— Белини част от честната сделка ли е? Шрьодер се поколеба. Тази употреба на имена беше обезпокоителна. Тези намеци лично към него не бяха в сценария. Хики продължи: