Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— В средата на живота си човек има всякакви кризи — каза баба.

— Седемдесетте години не са средата на живота — отвърнах. — Средата на живота са четиридесетте.

— Зависи кой колко е решил да живее — каза баба след кратка пауза.

Обърнах се към майка си и попитах:

— Ти знаеше ли за това?

Майка ми извади от хладилника две кесии, пълни със студени меса, и ги изсипа в една чиния. После каза:

— Този човек е женкар, откак го помня. Чудя се как клетата Мейбъл го изтърпя.

— Тя пък го удари на пиене — вметна баба.

Направих си сандвич с лебервурст и попитах:

— Допускате ли, че дядо Фред е избягал с някоя от приятелките си?

— По-скоро допускам, че нечий съпруг е очистил Фред и го е закопал някъде — каза баба. — Не виждам никаква логика пинтията Фред да плаща за химическо чистене, ако е решил да избяга с някоя от мацките си.

— Имате ли представа с кои жени се е срещал?

— Можеш ли ги преброи всичките — каза баба и се обърна към майка ми. — Ти какво мислиш, Елън? Допускаш ли, че още се среща с Лорета Уоленовски?

— Чух, че били скъсали — отвърна майка ми.

В чантата ми зазвъня мобифонът.

— Здрасти, малката — каза Морели. — За каква катастрофа става дума?

— Откъде знаеш, че е катастрофа?

— Оставила си ми съобщения на три различни телефона и на пейджъра. Или има някаква катастрофа, или много съм ти притрябвал.

— Трябва да поговорим.

— Сега ли?

— Няма да ти отнема повече от минута.

„Скилет“ е кафене в близост до болницата. Повече би му отивало названието „Мръсната дупка“. Морели ме бе изпреварил и ме чакаше с чаша сода в ръка. Изглеждаш отегчен.

Усмихна ми се. Красива усмивка, в която участваха и очите му. Прегърна ме, придърпа ме към себе си й ме целуна, като поясни:

— Не за друго, а за да не ми стане зян денят.

— Имаме семеен проблем.

— За дядо Фред ли става дума?

— Боже, та ти всичко знаеш! Би трябвало да станеш ченге!

— Вярно — отвърна Морели. — Кажи сега какво искаш.

Подадох му снимките и казах:

— Мейбъл ги е намерила тази сутрин в бюрото на Фред.

Той ги огледа набързо и възкликна:

— Боже мой! Какво е това?

— Приличат ми на части от човешко тяло.

Той леко ме перна по главата със снимките и изръмжа:

— Стига глупави шегички!

— И какво сега? — попитах.

— Трябва да ги дам на Арни Мот. Той отговаря за случая.

— Арни Мот е тъп като галош.

— Така е, обаче отговаря за случая. Ще му кажа, че съм ги получил от теб.

— И какво според теб означава това?

Джо поклати замислено глава, вперил поглед в най-горната снимка.

— Не знам. Обаче ми се струва, че са истински.

Направих забранен завой на „Хамилтън“ и паркирах съвсем близо до офиса на Вини, като наместих буика зад един черен мерцедес С600В. Предположих, че е на Рейнджъра. Сменяше автомобилите си така, както мъжете сменят чорапите си. Колите на Рейнджъра си приличаха по две неща. Винаги бяха скъпи и винаги бяха черни.

Когато нахълтах, през вратата, Кони се обърна към мен и попита:

— Бригс наистина ли е висок само метър?

— Да, наистина е висок само метър и е много опак. Съжалявам, че не си направих труда да прочета физическото му описание, преди да почукам на вратата му. Да се е появило нещо друго?

— Няма нищо — отвърна Кони.

— Денят наистина е страхотен. Сега пък изчезнал дядо ми Фред. Излязъл в петък да свърши някои работи и оттогава не са го виждали. Открили колата му на паркинга на „Гранд Юниън“.

Спестих споменаването на нарязаното на парчета тяло.

— И на един мой дядо веднъж му се случи същото — каза Лула. — Стигнал пеша чак до Пърт Амбой, преди да го открият. Голяма работа беше.

Вратата на кабинета на Вини бе затворена и Рейнджъра не се виждаше никъде, така че реших, че разговарят, и попитах:

— Рейнджъра да не е вътре?

— Да — отвърна Кони. — Свърши една работа за Вини.

— Работа?

— Само не ме разпитвай — отвърна Кони.

— Сигурно не е била свързана с търсенето на съкровища, нали?

— Не съвсем.

Излязох от офиса и зачаках навън. След пет минути се появи Рейнджъра. Той е американец от кубински произход. Чертите на лицето му са англосаксонски, очите му са латиноамерикански, кожата му има цвета на кафе с мляко, а колкото до тялото му, по-красиво тяло не съм виждала. Черната му коса бе сресана назад и вързана на опашка. Бе облечен с черна тениска, прилепваща плътно до тялото му, досущ като татуировка, и с черни панталони на специалните полицейски части, напъхани във високи черни обувки.