Кристофър Паолини - Първородният

— Благодаря ви — отвърна Ерагон и се изправи.

— Също така — избоботи джуджето — бихме искали да запазиш бронята, която носи по време на битката за Фардън Дур. В момента най-опитните ни ковачи я поправят. Същото се отнася и за драконовата броня и когато бъде възстановена, Сапфира може да я използва толкова дълго, колкото пожелае, или докато стане твърде малка за нея. Това е най-малкото, което можем да направим, за да изразим благодарността си. Ако я нямаше войната с Галбаторикс, щяхме да устроим пирове и празненства във ваша чест… но това ще трябва да почака по-подходящо време.

Трогнат, Ерагон промълви:

— Вие сте твърде щедър. Подобни безценни дарове са чест за нас.

Очевидно доволен, Хротгар все пак се намръщи и гъстите му вежди се срещнаха.

— За съжаление не можем да губим повече време в размяна на любезности. Затрупан съм от исканията на клановете да сторя едно или друго по повод наследника на Аджихад. Когато вчера Съветът на старейшините обяви, че ще подкрепи Насуада, това предизвика хаос, какъвто не бях виждал от времето, когато самият аз се качих на трона си. Главатарите трябваше да решат дали ще приемат дъщерята на Аджихад, или ще търсят друг кандидат. Повечето решиха, че тя трябва да води Варден, но преди да кажа думата си, искам да знам къде стоиш ти, Ерагон. Най-лошото за един крал е да изглежда глупав.

— Колко можем да му кажем? — запита Ерагон, мислейки бързо.

— Винаги се е отнасял почтено към нас, но не знаем какво е обещал на народа си. По-добре да внимаваме, докато Насуада поеме властта.

— Добре.

— Двамата със Сапфира склонихме да й помогнем. Не можем да се противопоставим на възкачването й. И… — Ерагон се зачуди дали не прекалява. — … ви моля да сторите същото. Варден не могат да си позволят вътрешни борби. Трябва им единство.

— Разбира се — отвърна Хротгар и се облегна назад. — Говориш с авторитет. Предложението ти е добро, но ще ти струва един отговор: смяташ ли, че Насуада ще бъде мъдър водач, или има други мотиви за нейния избор?

— Това е тест — предупреди го Сапфира. — Иска да разбере защо сме я подкрепили.

Ерагон усети как устните му се свиват в полуусмивка.

— Смятам я за по-мъдра и хитра, отколкото предполагат годините й. Подходяща е за водачеството на Варден.

— И затова я подкрепяш?

— Да.

Хротгар кимна и дългата му снежна брада се разтресе.

— Това ме успокоява. Твърде незабележими напоследък станаха тревогите за това кое е правилно и добро, и направо жизненоважни за това кое ще донесе сила на определени среди. Трудно е да наблюдаваш отстрани подобна идиотщина, без да не се ядосваш.

Помежду им се настани тишина, направо сковаваща в мрачната зала. За да я разкъса, Ерагон запита:

— Какво ще стане с драконовите покои? Ще бъде ли поставен нов под?

За пръв път в очите на краля се появи тъга, която само задълбочи бръчките по лицето му. Младежът никога не го бе виждал толкова близо до плача.

— Нужни са много преговори, преди да сме в състояние да започнем това. Стореното от Сапфира и Аря бе ужасяващо. Необходимо, но ужасяващо. Ах, може би щеше да бъде по-добре ургалите да ни бяха надвили, преди Исидар Митрим да бъде счупен. Сърцето на Тронхайм се строши и нашето го последва.

Хротгар докосна гърдите си с юмрук, а после бавно разгъна пръсти и се пресегна да стисне обвитата с кожа дръжка на Волунд.

Сапфира докосна ума на Ерагон. Препускаха различни емоции, но сред тях най-осезаеми бяха тъгата и вината. Тя наистина съжаляваше за унищожението на Звездната роза.

— Помогни ми, малки мой — каза тя. — Трябва да говоря с Хротгар. Попитай го дали джуджетата имат достатъчно способности да възкресят от парчетата Исидар Митрим?

Докато Ерагон повтаряше думите й, Хротгар мърмореше нещо на собствения си език, а после каза:

— Да, притежаваме умението, но какво от това? Ще ни отнеме месеци, дори години, а крайният резултат ще е само подобие на красотата, която някога озаряваше Тронхайм! Такава пародия няма да допусна.

Сапфира продължи да гледа краля, без да мига.

— Сега му кажи, че ако успеят да съберат парчетата на Исидар Митрим, аз ще ги съединя и ще го направя цял отново — такъв, какъвто бе преди.

Ерагон я зяпна, забравил Хротгар в удивлението си.

— Сапфира! Това ще изисква ужасяващо много енергия! А и ти сама ми каза, че не можеш да правиш магии по своя воля. Какво те кара да мислиш, че ще успееш?

— Мога да го направя, ако нуждата е достатъчно голяма. Това ще бъде моят дар за джуджетата. Спомни си гробницата на Бром и спри да ме гледаш, зяпнал. Неприлично е, а и кралят те гледа.