Кристофър Паолини - Първородният

Балдор се намръщи. После каза внимателно:

— Може би, но и ще изпълни Карвахол с одумки и несъгласие. Малцина ще одобрят действията ви. А и не би било мъдро да принуждаваш Катрина да избира между теб и семейството си. Може с времето да те намрази заради това.

— Знам, но какви алтернативи имам?

— Преди да предприемеш толкова драстична мярка, опитай да спечелиш Слоун на своя страна. Може би в крайна сметка имаш шансове, ако му стане ясно, че Катрина няма да приеме против волята си друг докрай. И особено ако ти се навърташ наоколо, за да слагаш рога на съпруга. — Роран направи кисела гримаса и впи поглед в земята. Балдор се засмя. — А ако се провалиш, вече ще направиш каквото си решил, знаейки, че си изчерпал другите алтернативи. И е по-малко вероятно хората да плюят на теб заради това, че си нарушил традицията. По-скоро ще кажат, че твърдоглавието на Слоун му е навлякло проблемите.

— И двата пътя не са лесни.

— Мисля, че ти поначало беше наясно с това — Балдор отново стана сериозен. — Няма съмнение, че ще има доста остри думи, ако се противопоставиш на Слоун, но накрая всичко ще се нареди. Е, не идеално, но поне търпимо. Като изключим твърдоглавеца, единствените хора, които ще засегнеш, са превзети типове като Куимби. Просто не мога да си обясня как е възможно да вари толкова сладко пиво, а самият той да е толкова кисел.

Роран кимна с разбиране. В Карвахол свади като тази можеха да продължат с години.

— Радвам се, че поговорихме. Мина много време, откак…

Той млъкна, мислейки си за всички разговори, които бе водил с Ерагон. Те бяха братя във всичко, освен по кръв. И Роран се чувстваше невероятно уютно, знаейки, че съществува човек, който ще го изслуша, независимо от момента и обстоятелствата. Човек, който винаги ще му помогне, независимо от цената.

Тази връзка му липсваше и го караше да се чувства празен.

Балдор не го принуди да завърши изречението. Вместо това спря и отпи от мяха. Роран продължи още няколко крачки и… Силна миризма блъсна носа му — тежък аромат на печено месо и горящи борови клони. „Кой друг би могъл да е тук, освен нас?“ Дишайки дълбоко, той се завъртя в кръг, опитвайки да определи къде се намира огънят. Лекият порив на вятъра откъм пътя му подсказа. Миризмата на храна изпълни устата му със слюнка.

Той повика Балдор.

— Подушваш ли?

Другият младеж кимна. Заедно се върнаха на пътя и продължиха на юг. Стотина крачки по-надолу той завиваше около няколко тополи и се губеше в далечината. Досами завоя дочуха приглушени от сутрешната мъгла, покрила долината, гласове. Роран спря до дърветата. Беше глупаво да стряскаш хора, които може би също ловуват, а и нещо го тревожеше. Може би броят на гласовете — групата изглеждаше по-голяма, от което и да е семейство в долината. Без да мисли, той се промъкна сред листака, заобикалящ малката горичка.

— Какво правиш? — прошепна Балдор.

Роран постави пръст на устните си и се запромъква сред гъсталака, колкото си може по-тихо. Стигнаха завоя и… замръзнаха на местата си. На една поляна до пътя бе разпънал лагер цял отряд войници. Тридесет шлема блестяха на утринната светлина, докато собствениците им се хранеха с дивеч около няколко огъня. Мъжете бяха покрити с прах и мръсотия от пътя, но символът на Галбаторикс все пак личеше на червените им туники — извит пламък, обгърнат от златна нишка. Отдолу носеха кожени нагръдници. Повечето от войниците бяха въоръжени с мечове с широки остриета, останалите бяха стрелци, с не по-малко зловещи на вид алебарди. А сред тях имаше два изкривени черни силуета, които Роран веднага разпозна въпреки мъгливите описания на селяните, когато се върна от Теринсфорд — странниците, които бяха изгорили фермата. Кръвта му се смрази. „Те са слуги на Империята?“ Понечи да скочи, пръстите му вече се пресягаха към стрелите на гърба му, но Балдор дръпна жакета му и го събори на земята.

— Недей. Ще убият и двама ни.

Роран го зяпна и изръмжа.

— Това са… това са проклетите копелета… — той спря, осъзнавайки, че ръцете му треперят. — Върнали са се!

— Роран — прошепна напрегнато Балдор. — Не можеш да сториш нищо. Виж, те работят за краля. Дори да успееш да избягаш, ще те обявят за престъпник и ще донесеш много беди на Карвахол.

— Какво искат? Какво биха могли да искат? — „Кралят. Защо му е на Галбаторикс да измъчва баща ми?“

— Ако не са успели да вземат онова, което са търсили при Гароу, а Ерагон е избягал с Бром, сигурно искат теб — младежът спря за момент, оставяйки думите му да достигнат до Роран. — Трябва да се върнем и да предупредим всички. После ще се скриеш. Единствено онези създания имат коне. Можем да ги изпреварим, ако тичаме.