Кристофър Паолини - Бризингър

Насуада го разбираше трудно заради формата на челюстите и зъбите му, които се отразяваха на говора му.

— Да, и аз искам да получа някакво проклето обяснение — каза Орин с почервеняло лице.

— Аз също — добави Нархайм.

Докато ги гледаше, водачката на Варден изведнъж осъзна, че това може би е първият път от хиляди години насам, когато членовете на толкова много от расите на Алагезия са се събрали заедно в мир. Единствено Ра’зак и жребците им липсваха и тя знаеше, че никое създание със здрав разум не би поканило тези гнусни изчадия на тайните им съвещания. Тя посочи Сапфира и каза:

— Ето къде са отговорите, които искате.

Точно когато последните зяпачи се махнаха от поляната, Насуада бе облъхната от силен вихър и драконът се спусна към земята, разперил криле, за да забави полета си, преди да се приземи на задните си крака. После стъпи и с предните и из лагера се разнесе глух тътен. Роран и Катрина се развързаха от седлото и бързо слязоха.

Водачката на Варден пристъпи напред и огледа Катрина. Беше любопитна да види каква жена би могла да вдъхнови един мъж да положи такива невероятни усилия, за да я спаси. Девойката пред нея имаше едро телосложение, бледото лице на болник, буйна коса с бакърен цвят и рокля, която бе толкова разкъсана и мръсна, че бе невъзможно да се определи как е изглеждала първоначално. Въпреки пораженията, нанесени от пленничеството й, за Насуада бе очевидно, че Катрина е достатъчно привлекателна, но не и до степен бардовете да я възпеят като велика красавица. В погледа и стойката й обаче се усещаше определена сила, която караше господарката на Варден да си мисли, че ако Роран бе плененият, Катрина би била също толкова способна да вдигне на бунт селяните от Карвахол и да ги поведе на юг към Сурда, а после и в битката в Пламтящите равнини, след което да продължи до Хелгринд заради човека, когото обича. Дори когато забеляза Гарцвог, девойката не трепна и не се отдръпна, а остана на мястото си до Роран.

Братовчедът на Ерагон се поклони на Насуада, а после се завъртя на пета и повтори жеста към крал Орин.

— Милейди — каза той със сериозно лице. — Ваше Величество. Ако позволите, бих искал да ви представя годеницата си Катрина.

Младата жена направи реверанс и пред двамата.

— Добре дошла сред Варден, Катрина — каза Насуада. — Всички тук сме чували името ти, свързано с необичайната преданост на Роран. По цялата земя вече се пеят песни за любовта му към теб.

— Добре дошла — добави Орин. — Наистина си добре дошла.

Насуада забеляза, че кралят е впил очи в Катрина, както и всички други присъстващи мъже, включително джуджетата. Тя не се съмняваше, че ще описват невероятната й външност на другарите си преди края на нощта. Онова, което Роран бе сторил в нейно име, я издигаше над обикновените жени; правеше я обект на тайнственост, възхищение, а и завист от страна на воините. Това, че някой би жертвал толкова много за един човек, означаваше, че този човек е необичайно ценен.

Катрина се изчерви и се усмихна.

— Благодаря ви — каза тя.

Заедно с неудобството пред такова внимание, на лицето й се изписа и известна гордост, сякаш знаеше колко невероятен е Роран и се радваше, че единствена от жените в Алагезия е завладяла сърцето му. Той бе неин и тя нямаше нужда от никакво друго съкровище или титла.

Насуада внезапно се почувства самотна. „Иска ми се да имах онова, което имат те“ — помисли си тя. Отговорностите не й позволяваха да храни момичешки мечти за романтика и венчило, а още по-малко за деца, освен ако не уредеше някой брак по сметка за доброто на Варден. Често бе обмисляла да направи това с Орин, ала куражът никога не й достигаше. И все пак Насуада бе приела своя дълг и не мразеше Катрина и Роран заради щастието им. Беше я грижа за каузата; да победи Галбаторикс бе по-важно от нещо толкова тривиално като брака. Почти всеки се женеше, ала колцина имаха възможност да ръководят раждането на нова ера?

„Тази вечер не съм на себе си — осъзна Насуада. — Раните са разбъркали мислите ми като разтревожен рояк оси“. Тя разтърси глава и погледна край Роран и Катрина към Сапфира. Насуада отвори бариерите, които обикновено издигаше около ума си, за да чуе думите на дракона, а после попита:

— Къде е той?

Сапфира се приближи със сухо шумолене на люспи и преви шията си, така че главата й се озова точно пред Насуада, Аря и Анджела. Лявото око на дракона проблесна със син огън. Тя подуши два пъти и аленият й език се стрелна извън устата. Влажният й горещ дъх развя дантелената яка на роклята на Насуада.