Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Ерик беше разказал на Ру какво бяха открили и не му бяха нужни кой знае какви украси, за да предаде ужаса и отвращението, което бе изпитвал, докато се сражаваше из залите за раждане на пантатийците. За разлика от онези, които не бяха пътували с Калис до Новиндус, Ру, Накор и Шо Пи бяха ходили там и преди и разбираха пред какво са се озовали. Докато траеше пътуването, Ерик бе разказал предостатъчно отвратителни подробности за избиването на пантатийските малки, както и за загадъчния „трети играч“, нанесъл повече опустошения, отколкото бяха способни да нанесат щурмоваците на Калис. Освен ако нямаха ясли за раждане, разположени на друго място — а това изглеждаше невъзможно, — единствените оцелели пантатийци бяха приближените на Изумрудената кралица. Ако бъдеха разбити окончателно в предстоящата битка, пантатийските змиежреци щяха да престанат да съществуват — съдба, която най-трескаво им желаеха двамата приятели от детинство от Даркмоор.

Скоро след като корабът пристана Ру и Ерик се бяха разделили, тъй като Ру го чакаха сделки. Два дни по-късно Ерик беше заминал на учения, за да оцени тренировката, наложена от Джедоу Шати на обучаващите се мъже в отсъствието на Калис. Остана доволен, че са толкова дисциплинирани, колкото и онези, с които се бе обучавал като обикновен войник.

На влизане в двореца отново изпита неудобство от това, че се намира в коридорите на властта и в присъствието на великите особи на Кралството. Беше служил една година в Крондор преди да замине с Калис в последното пътешествие, но повечето време се беше ограничавал до тренировъчните площадки. Влизаше в двореца само когато го повикат или за да вземе някоя книга по тактика или по някоя друга тема от военното изкуство от рицар-маршал Уилям. Никога не се чувстваше удобно в компанията на върховния главнокомандващ на кралските армии на Запада, но накрая свикна да прекарва с него часове наред над ейл или вино и да обсъждат прочетеното, и как то би могло да допринесе за подготовката на войските, в чието съставяне и обучаване той помагаше. Но когато имаше избор, Ерик предпочиташе да остава на тренировъчния плац, да се труди с оръжейниците в ковачницата, да се грижи за конете или, най-вече, да излиза на учения на открито, където животът му беше твърде натоварен, за да му остава време да се замисля над по-важните последици от предстоящата война.

В частния кабинет на принца — всъщност малка зала — чакаха други мъже, сред които лорд Джеймс, херцог на Крондор, и Джедоу Шати, другият сержант в дружината на Калис. Ерик очакваше, че Джедоу скоро ще бъде повишен в старши сержант, за да замести Боби. Масата беше отрупана с щедри блюда със сирене, меса, плодове, хляб и зеленчуци. Очакваха ги също така ейл, вино и охладени кани с плодови сокове.

— Разполагайте се — прикани ги принцът на Крондор, след като свали церемониалната корона и мантия и ги подаде на чакащите пажове. Калис си взе ябълка и я захапа, докато останалите се настаняваха около масата.

Ерик махна на Ру и той дойде при него.

— Как завари работите у дома? — попита го Ерик.

— Децата са… удивителни — отвърна Ру. — За няколко месеца толкова са пораснали, че едва ги познах. — Лицето му помръкна замислено. — Докато ме нямаше, търговията ми е вървяла съвсем прилично, макар и не толкова добре, колкото очаквах. Джейкъб Истърбрук ми е отнел три сделки, докато отсъствах. Една транзакция ми е струвала цяло малко състояние.

— Мислех, че сте приятели — каза Ерик и си взе резен хляб и сирене.

— Може да се каже и така — отвърна Ру. Помисли дали да му сподели за връзката си със Силвия Истърбрук, но се отказа, след като Ерик явно имаше доста тесногръда представа за семейство и клетви за вярност. — „Приятелско съперничество“ ще е по-точно. Той държи здраво търговията с Кеш и не изглежда склонен да отстъпи дори малка част от нея.

Калис се приближи до тях и каза:

— Ру, би ли ме извинил за малко?

Рупърт кимна, отвърна: „Разбира се, капитане“ и отиде на масата, за да се възползва от щедрата гощавка.

Калис изчака, докато останат насаме и чак тогава промълви:

— Ерик, маршал Уилям успя ли да поговори с теб?

Ерик поклати глава.

— Не, капитане. Бях зает с връщането на нещата в ритъм с Джедоу… след като Боби вече го няма… — Сви рамене.

— Разбирам. — Калис се обърна, махна на рицар-маршала и той дойде при тях. Калис погледна Ерик. — Имаш избор.

Уилям, нисък строен мъж, за когото Ерик знаеше, че е един от най-добрите ездачи и майстори със сабята в Кралството въпреки напредналата си възраст, рече: