Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Карли още ми се сърди, че тръгнах след вас така набързо, и е права: децата не ме познават, макар че Абигейл все пак ми вика „тате“, а малкият Хелмут само се подсмихва плахо и гука. — Ру въздъхна. — Честно казано, много по-топло ме посрещна Хелън Джейкъби.

— Е, според това, което си ми разправял, дължи ти го. Могъл си да изхвърлиш и нея, и децата й на улицата.

Ру задъвка парче сушен плод.

— Не съвсем. Оказа се, че свекър й не е участвал в заговора за убийството на тъст ми. — Сви рамене. — Още имам да връзвам няколко охлабени края. Язон, Дънкан и Луис са се грижили добре за компанията ми, докато ме нямаше, а партньорите от компанията не са ме ограбили съвсем безогледно. — Ухили се. — Поне не съм намерил доказателства досега. — Лицето му отново стана сериозно. — И освен това знам, че тази войска, от която ти ще станеш съществена част, ще има нужда от провизии, оръжие и брони. А те не са никак евтини.

Ерик кимна.

— Имам известна представа как ще посрещнем Изумрудената кралица, и макар че няма да изкараме на бойното поле толкова голяма войска, колкото тя ще прати срещу нас, все пак ще трябва да подготвим най-амбициозната военна кампания след Войната на разлома, несравнима с никоя друга досега.

— Колко бойци, според теб?

— Мога само да предполагам — отвърна Ерик. — Но ще трябват поне петдесет-шестдесет хиляди повече от сегашните армии на Изтока и Запада.

— Та това прави близо сто хиляди души! — възкликна Ру. — Имаме ли толкова много?

— Не. — Ерик поклати глава. — Имаме двайсет хиляди във всички армии на Запада, в това число десетте хиляди под пряката команда на принца. Армиите на Изтока са повече по численост, но повечето са почетни гарнизони. След продължителния мир с Ролдем другите източни кралства са спокойни и не искат да предприемат нищо. — Ерик сви рамене. — Май отделям твърде много време с лорд Уилям, тези приказки за стратегия… Сега трябва да започнем градежа за битката тук. — Поклати глава и добави тихо: — Твърде много ключови хора загубихме в последните си разходки до Новиндус.

Ру кимна.

— Голям дълг има да плаща оная кучка. — После въздъхна шумно. — И голяма сметка трябва да го финансира.

Ерик се усмихна.

— Нашият херцог май ти бърка в джоба, а?

Ру му върна усмивката, но доста кисело.

— Все още не. Той даде да се разбере, че данъците ще останат разумни, защото очаква да подпиша голяма част от разходите за предстоящия бой и да убедя други, като Джейкъб Истърбрук, също да осигурят средства.

Щом спомена Истърбрук, Ру отново се сети за дъщеря му Силвия, негова любовница почти цяла година преди да отплава, за да спаси Ерик, Калис и останалите. Беше я виждал само веднъж, откакто се бе върнал преди две седмици, и се канеше да я види тази нощ; жадуваше за нея.

— Мисля, че скоро трябва да се обадя на Джейкъб — каза той все едно че току-що му е хрумнало. — Ако двамата с него се разберем за финансирането на войната, никоя друга важна фигура в Кралството няма да откаже на молбата на принца. — И добави сухо: — В края на краищата, ако не го направим, плащането на данъците ще е последната ни грижа. — След което добави мрачно: — Стига изобщо да можем да се грижим за каквото и да било.

Ерик кимна уклончиво. Знаеше, че Ру несъмнено разбира от финансови дела много повече от него и — доколкото феноменалният му успех можеше да бъде някакво доказателство — повече от всеки друг делови мъж в Кралството.

— Май трябва да се извиня на принца и да вървя да си върша работата — каза Ру. — Подозирам, че ние, които не сме от вътрешния ви военен кръг, бездруго скоро ще бъдем помолени да си намерим други занимания.

Ерик стисна ръката му.

— Мисля, че си прав. — Други благородници, невлизащи във военното съсловие, вече се представяха на принца. Ру остави приятеля си и се подреди на опашката при хората, които молеха принца за разрешение да напуснат. Скоро в залата освен принца останаха само старшите му съветници и членовете на военния съвет.

Когато влезе и Оуен Грейлок, Патрик обяви:

— Ето че вече всички сме тук.

Рицар-маршал Уилям им даде знак да се съберат около кръглата маса в другия край на залата. Херцог Джеймс седна вдясно от принца, а Уилям — от лявата му страна.

— Е, след като тържествената част свърши, време е да се върнем към проклетата работа, която ни чака — започна херцогът.

Ерик се отпусна в стола си и заслуша оформящите се планове за отбраната на Кралството.

Ру стигна портата, където чакаше конят му. Каляската си беше оставил вкъщи, за да я използва жена му, защото беше преместил семейството си в едно имение извън града. Макар да предпочиташе удобството на градската си къща на улицата точно срещу кафенето на Барет — където прекарваше по-голямата част от деловия си ден, — селската къща предлагаше повече спокойствие, отколкото можеше да си представи преди преместването. Ако си избереше, имаше къде да отиде на лов, имаше и пълен с риба поток и всички останали удобства, с каквито разполагаше благородничеството и по-богатите граждани. Знаеше, че скоро ще трябва да задели време; за да се наслади на тези удоволствия.