Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Врагът бе вдигнал стана си на сравнително укрепена позиция по пътя северно от Крондор. На около три мили имаше едно градче, Егли, целта на нашествениците. Враговете бяха прекъснали похода си преди залез-слънце и Ерик беше сигурен, че ще предприемат атака точно преди изгрев.

Ерик ги беше наблюдавал от прикритието си — хората му останаха на бивак недалече от наблюдателния пункт, докато той избере най-подходящия план за действие. Беше наблюдавал как противникът вдига лагера си и прецени, че са толкова неорганизирани, колкото беше предполагал; външните им постове бяха разположени зле, държаха се недисциплинирано и повечето време гледаха към лагера и бърбореха с другарите си, вместо да следят за приближаващ се враг. Постоянните озъртания към лагерните огньове със сигурност намаляваха способността им да виждат в тъмното. След като изчисли силата и разположението на нашествениците, Ерик прецени възможния избор и реши да удари пръв. Макар врагът да ги превъзхождаше числено с пет към едно, хората му щяха да разполагат с предимството на изненадата и по-добрата си подготовка. За последното поне се надяваше.

Ерик огледа за последен път вражеската позиция. Ако имаше някаква промяна, тя беше само в това, че постовете бяха станали още по-немарливи, отколкото бяха, когато бе довел дружината си. Беше ясно, че нашествениците смятат мисията си за маловажна — завземане на някакво си малко градче край черния път, докато главните сражения щяха да бушуват на юг, близо до престолния град Крондор. Ерик бе решил да им покаже, че в една война не съществуват маловажни битки.

Когато хората му застанаха по местата си, Ерик се спусна по оврага и се озова почти на ръка разстояние от един отегчен часовой. Хвърли зад него едно камъче и мъжът, точно както Ерик очакваше, се обърна към най-близкия огън, който за миг го заслепи. Седящият край огъня войник каза:

— Какво има, Анри?

— Нищо — отвърна часовоят.

Обърна се и видя застаналия точно срещу него Ерик. Докато успее да извика за тревога, юмрукът на Ерик се стовари в гърлото му и Ерик прихвана отпуснатото тяло.

— Анри? — повтори мъжът край огъня и се взря в мрака отвъд лагерните светлини.

Ерик се опита да уподоби гласа на часовоя:

— Казах ти, нищо няма.

Опитът явно не сполучи, защото войникът понечи да извика и взе да вади сабята си. Но докато оръжието излезе от ножницата, Ерик се хвърли върху него, дръпна го за куртката и го събори на земята. После опря камата в гърлото му и прошепна:

— Мъртъв си. Да не си гъкнал.

Мъжът го изгледа кисело, но кимна и промълви:

— Е, поне ще си доям чорбата. — Изправи се и си взе паницата. Двамата други до огъня замигаха неразбиращо, докато Ерик им „клъцваше“ гърлата още преди да са разбрали, че ги нападат.

Виковете из лагера издадоха, че останалите от дружината на Ерик вече са се развилнели сред противника — че режат гърла, събарят палатки и изобщо всяват пълен хаос. Единствената забрана, която Ерик им беше наложил, бе: никакви пожари. Макар да се изкушаваше, прецени, че баронът на Тир-Сог няма да се зарадва много, ако му съсипят имуществото.

Забърза сред кипящата суматоха, като „довършваше“ измъкващите се от палатките сънени войници. Сряза няколко въжета — платнищата паднаха върху войниците и се разнесоха гневни ругатни. Из целия лагер мъжете сипеха люти псувни, докато ги „убиваха“, и Ерик едва сдържаше смеха си. Ударът беше бърз и само две минути след началото той вече стоеше в центъра на лагера. Стигна до командната шатра тъкмо когато баронът излизаше, още сънен, закопчаваше колана със сабята си върху нощницата и не криеше недоволството си от погрома.

— Какво става тук? — попита той навъсено.

— Ротата ви е унищожена, милорд — каза Ерик и потупа с върха на сабята си барона по гърдите. — А вие вече сте мъртъв.

Баронът изгледа прибиращия сабята си в ножницата мъж: беше висок, необичайно широк в раменете, без да е дебел, с най-обикновено лице. Усмивката му обаче беше обаятелна, приятелска и открита. От светлината на огъня по светлорусата му коса пробягваха рубинени отблясъци.

— Глупости — избоботи набитият барон. Грижливо подкастрената му брада и нощницата от тънка коприна говореха твърде красноречиво за опита му във военни кампании. — Ние трябваше да нападнем Егли утре. Никой нищо не е казвал за тази — той махна към лагера — нощна атака. Ако знаехме, щяхме да вземем предпазни мерки.

— Милорд, ние се опитваме да докажем гледна точка — каза Ерик.