Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Натан — ковач в хана на „Червената патица“ в Рейвънсбърг, бивш майстор на Ерик, женен за Фрида

Николас — принц адмирал на Западния флот, чичо на принц Патрик

Патрик — принц на Крондор, син на крал Боррик, племенник на принц Ерланд и принц Николас

Пъг — магьосник, херцог на Звезден пристан, признат за роднина на кралската фамилия, баща на Гамина и Уилям

Рийвис — капитан на „Кралски дракон“

Розалин — дъщеря на Мило, жена на Рудолф, майка на Герд

Рудолф — хлебар в Рейвънсбърг, мъж на Розалин, пастрок на Герд

Субаи — капитан на кралските крондорски Първопроходци

Титулта — пантатийски висш жрец

Томас — главнокомандващ на Елвандар, съпруг на Агларана, баща на Калис, наследник на силата на Ашен-Шугар

Уилям — рицар-маршал на Крондор, син на Пъг и брат на Гамина, вуйчо на Арута и дядо на Джими и Даш

Фадавах — генерал, главнокомандуващ армиите на Изумрудената кралица

фон Даркмоор, Ерик — войник в Пурпурните орли на Калис

фон Даркмоор, Герд — син на Розалин и Стефан фон Даркмоор, племенник на Ерик

фон Даркмоор, Манфред — барон на Даркмоор, брат на Ерик по баща

фон Даркмоор, Матилда — баронеса на Даркмоор, майка на Манфред

Фрида — майка на Ерик, жена на Натан

Хамънд — лейтенант в кралската армия

Ханам — велемъдър на Сааур

Харпър — сержант в ротата на Ерик

Чалмес — управляващ в Звезден пристан чародей

Шати, Джедоу — сержант в ротата на Ерик

Шо Пи — бивш спътник на Калис и Ру, ученик на Накор

Язон — помощник на Рупърт Ейвъри

Стената потръпна.

В нявгашната тронна зала на Джарва, последния ша-шахан на Седемте държави на Сааур, високата тридесет стъпки каменна стена срещу празния трон сякаш се люшна — и после изчезна и се появи черна пустота. Струпаха се кошмарни същества — създания с ужасни зъби и отровни нокти. Някои бяха с лица на мъртви зверове, други — с човешки облик. Имаше чудовища с могъщи криле, с еленски или с бичи рога. Всичките бяха с масивни мускули и зла решимост, изчадия на тъмно чародейство и с пагубен нрав. Всички в залата останаха неподвижни, вкочанени от ужас пред онова, което идеше от другата страна на новосътворения портал. Високи като дървеса в древен лес демони стояха присвити, за да не бъдат забелязани.

Неимоверна енергия бе нужна за отваряне на портал и от години демоните биваха възпирани от прокълнатите жреци на далечния град Ахзарт. Едва когато лудият висш жрец бе отключил портала и бе пропуснал първия демон, за да устои градът му пред нашественическата армия на Сааур, преградата се бе сринала.

Сега светът на Шила се валяше в руини и пепелища, оцелелият живот се беше свел до дребни твари по морското дъно, лишей, полепнал по скалните пукнатини на далечните планински върхове, и дребни гадини, щъкащи боязливо под камънаците, за да избегнат гибелта си. Всичко по-голямо от най-малкото насекомо беше погълнато. Глад терзаеше вече демонската орда и демоните се връщаха отново към древния си обичай да се хранят един с друг. Но елитът на демонските пълчища възпря кървавите междуособици, щом бе довършена новата порта от Петия кръг към Шила и даде на върховния владетел на демонското кралство път за общение.

Демонът без име стоеше в края на тълпата призовани в тази величава някога зала. Надничаше боязливо иззад една от каменните колони, за да не би да привлече ненужно внимание. Рядка и неповторима душа беше пленил и я бе укрил в себе си, използваше я и ставаше все по-лукав и опасен. За разлика от повечето си събратя, бе открил, че лукавството върши повече работа от откритата крамола и че носи ценна жизнена сила и разумност. Все още проявяваше подобаващата смесица от боязън и заплаха спрямо онези над себе си — достатъчно боязлив, за да го смятат, че е под тяхната власт, но и достатъчно опасен, за да не се опитват да го погълнат. Гибелно опасна бе тази позиция и ако направеше макар и една грешна стъпка и привлечеше внимание към собствената си неповторимост, най-близките до него главатари щяха да го унищожат. Защото умът му се превръщаше в нещо чуждо и вече бе придобил достатъчно съзнание, за да е заплаха за всички тях.