Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Не искам повече да бъда шериф на Крондор — каза Даш. — Намери някой друг да ти върши тази работа, Талвин.

Обърна се, отиде при брат си, Ерик, Ру и Карли и каза:

— Ру, търся работа.

— Какво? — Джими го изгледа невярващо.

— Подадох си оставката като шериф.

— Защо? — настоя Джими.

— Ще говорим за това по-късно — отговори Даш и отново се обърна към Ру.

— Би ли могъл да ми помогнеш?

— За надарен човек като теб, разбира се — каза Ру. — Но когато те наех последния път, накрая ми струваше доста пари.

Даш се ухили.

— Е, тогава всъщност работех за дядо. Този път ще работя за себе си.

— Тоест?

— Мисля, че бих предпочел да потърся собствената си съдба, вместо да продавам благородството си и труда си на Короната. Мисля, че с компания „Горчиво море“ мога да си намеря позиция, от която един ден да мога да започна личен бизнес.

— Разбира се, че можем да поговорим за това — каза Ру. — Ела утре в кафенето на Барет и ще го обсъдим. — Хвана Карли за ръката. — Сега, ако ни извините, трябва вече да се прибираме.

Тръгнаха си и Ерик обеща да се отбие на път за Рейвънсбърг. Обърна се към Даш и го попита:

— Сигурен ли си за оставката? Кралят може да настои да останеш.

— Не и ако се откажа от титлите си — каза Даш.

— Е добре, ще ви оставя двамата да го обсъдите насаме. Тръгвам за Рейвънсбърг да видя жена си и семейството.

Джими хвана брат си под мишницата и го отведе до един прозорец, по-далече от останалите след съвета благородници.

— Ти луд ли си? Да се откажеш от наследствените си титли?

— Може да съм луд, но съм сериозен. Утре сутринта оставката ми ще бъде на бюрото на Талвин, за да я предаде на Патрик. Освен ако кралят не отмени Великата свобода, никой не може да бъде принуден да задържи титлата си пряко волята му. На мен титли не ми трябват. Мога да разчитам на собствения си ум.

Джими го изгледа слисано.

— А всичко, което направихме досега? А дядо и татко? Тяхната смърт нищо ли не значи за теб?

Даш се ядоса.

— Не хвърляй тяхната смърт в лицето ми, Джими. Те умряха заради онова, в което вярваха, и моят избор с нищо не омаловажава тяхната саможертва. Просто ми омръзна да живея според тяхната представа какво трябва да съм. Кой да съм.

— Защо не дойдеш в Риланон с мен? Ще накарам Патрик да назначи друг шериф на мястото ти. Ще отидем на сватбата, после ще вземем някой кораб и ще отидем до Ролдем на гости на мама. Седмица-две с нея и отново ще ти се доще да се занимаваш с престъпници.

Даш се засмя.

— Не се съмнявам. Не, ти иди. Целуни майка, леля Магда и останалите от мен. Кажи на майка, че ще я навестя някой ден; знам, че тя никога повече няма да стъпи в Кралството.

— Би могла, ако ме короноват — каза Джими.

— Тогава може би — съгласи се Даш и двамата се засмяха.

Джими прегърна през рамо по-младия си брат.

— Ще се оправиш ли?

— Рано или късно — каза Даш. — В момента просто ми се ще да започна собствен живот. Искам да използвам ума си за нещо друго освен за убиване на хора.

Джими си спомни безумния щурм срещу кешийския тил, битката преди появата на Пъг, и каза:

— Не виждам нищо лошо в това. Просто…

— Какво?

— Просто сме синове на баща си.

— Знам. Не е лесно, но след като веднъж го реших, разбрах, че това е правилното. Имаме задължения едни към други, които са по-важни от дълга ни към знаме или крал. Ти можеш ли да кажеш честно, че можеш да работиш безусловно за Патрик?

— Никога няма да работя за човека Патрик — отвърна Джими. — Аз работя за Короната.

— И тъкмо в това, скъпи ми братко, е разликата между нас. Аз видях как обикновени мъже и жени загиват, за да защитят този град — и какво получиха в награда?

— Те трябва да пазят свободата си! — възрази Джими. — Знаеш какво щеше да донесе кешийската власт на Крондор: робство, продажба на деца по вертепи.

— Ние толкова ли сме благородни?

— Да. Имаме си проблеми, но имаме справедливи закони.

— Аз прилагах тези закони известно време, Джими. Не съм убеден, че изпращането на едно десетгодишно дете на трудова повинност за това, че е откраднало храна, е справедливо.

— Това е само един краен случай — каза Джими.

— Де да беше така.

— Трябва да вървя — каза Джими. — Поканиха ни на вечеря с Франсин и Патрик. Ти ще дойдеш ли?

— Не — отвърна Даш. — Ще изпратя бележка с извиненията си. Имам да свърша доста работа до заранта, щом ще предавам поста си.

— Да беше изчакал поне докато Патрик се върне от Риланон — каза Джими. — Може би дотогава ще си промениш намерението. Не е късно, знаеш ли.