Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Може би сте прав, но херцозите ще се възпротивят срещу идеята за гарнизони в херцогствата им, които те не контролират.

— Ще обмисля това, щом се върна в Крондор — каза Ерик. — Сега заминавам за Рейвънсбърг при жена си. Не съм я виждал от месеци и се чудя дали още помни как изглеждам.

— Не е лесно да ви забрави, капитане. Малцина мъже са толкова едри като вас — засмя се Джими.

Ерик също се засмя и попита:

— А вие?

— Аз съм кралски слуга. Ще се върна с Патрик в Риланон и Негово величество ще ми каже къде да служа оттук нататък. Подозирам, че много скоро ще ме върнат в Крондор. След като Руфио почина, а Браян не може да ходи след отровата, скоро ще ни трябва нов херцог в Крондор. Херцог Карл оцеля в Ябон, но в тези две херцогства има толкова работа, че цяла орда благородници ще бъде заета поне сто години. Сигурно ще ми дадат някоя титла, и твърде малко ресурси за твърде много работа. Така става обикновено.

Ерик се усмихна и го потупа по рамото.

— Много добре го знам.

Ру и Карли се присъединиха към тях и бяха топло посрещнати от двамата мъже. Ерик каза:

— Когато кешийците минаваха през вашето имение, как избегнахте плена?

Ру се засмя.

— Спяхме в една пристройка, докато възстановявахме къщата. Когато дойде, конницата се насочи към голямата къща, а ние се измъкнахме в леса. Имам една пещеричка наблизо, приготвена за скривалище. Заредих я още щом пристигнах. Твърде много войски за моя вкус обикалят тук в Запада.

— Опитваме се да решим този проблем, Ру — каза Ерик. Карли прикри усмивката си с шепа.

— Не виждам брат ти, Джими — каза Ру.

— Има си работа. След като всички тръгват за сватбата, него го оставиха да ръководи нещата тук.

— Сигурна съм, че е ядосан, че ще я пропусне — каза Карли.

Джими се усмихна.

— Вероятно не чак толкова, тъй като работата му е страшно много — да възстанови целия град.

— Знам — каза Ру. — Някой се е вмъкнал в мазето на „Барет“ и е обрал всичката храна и кафе! Сега как да отворя кафене без кафе?

— Ами ще трябва да купиш — каза Ерик и го стисна закачливо за рамото. — Винаги си намирал начин да се оправиш, приятелю.

Ру се усмихна.

— Ще трябва да поработя малко по-здраво, след като дядото на Джими вече го няма, но пък ще задържам скътаните пари, вместо да плащам данъци.

— Мога да поговоря с принца за това, ако искаш — каза Джими.

Ру вдигна ръце.

— Не, няма нужда. Аз сам ще избера кога да повдигна въпроса за дълга на Короната към компания „Горчиво море“. Първо да подредим Запада, пък тогава ще почнем пак дългата стара свада.

— А, ето го и брат ти, Джими — каза Карли. — С кого говори? — Джими се обърна и видя, че Даш влиза в залата, потънал в разговор с някакъв мъж.

— Дворцов служител. Казва се Талвин. Все още не ми е много ясно какво точно прави за Патрик, но често съм го виждал, особено напоследък. Дадоха му замъка Рийви, понеже всички останали заминават за Риланон. Сигурен съм, че двамата с Даш имат много неща за обсъждане.

— Не може и така, и така, Даш — каза Талвин. — Или изпълняваш дълга си, или не.

Даш погледна началника на кралското разузнаване и отвърна:

— Виж, бездруго ще сме като залепени един за друг повече от месец, докато свърши сватбата, така че защо не се съгласиш да работим заедно? Ти ще се грижиш за делата на принципата и за самия замък, а аз ще се грижа за града.

— Защото си неблагонадежден — каза Талвин.

Лицето на Даш се изчерви от гняв.

— Какво искаш да кажеш?

— Миналата седмица два пъти си уредил дребни престъпници да бъдат освободени без съд.

— Те бяха гладни хора! — възрази Даш, толкова високо, че неколцина от задържалите се из залата благородници се обърнаха и го погледнаха. Даш сниши глас. — Достатъчно проблеми си имаме с досегашните затворници. Няма да хвърля дете, откраднало парче хляб, в килия с убийци. — После се засмя. — И проклет да съм, ако го хвърля при онези проклети джиканджийски канибали, които наследихме от Фадавах.

Талвин се засмя.

— Добре, ще призная, че в решенията ти има нещо смислено. Но след като боевете спряха, забелязах, че в Крондор се връща уличната престъпност и че ти не си толкова бдителен, колкото преди.

— Уморен съм — каза Даш. После добави: — Да, точно това е. — Усмихна се. — Току-що ми помогна да разбера нещо важно. Благодаря.

— За какво?

— За това, че ме подсети за нещо, което пренебрегвам от седмици. — Потупа Талвин по рамото. — Утре ще имаш оставката ми на бюрото си.

— Какво?