Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Аз съм виждал други светове и съм пътувал през времето, момчето ми. Предстои ми да видя много повече неща. Островното Кралство е само едно от многото места, които са ми скъпи.

— А ако потрябва, ще се върнем — каза Накор.

— Е, ние имаме много работа, и ако искате честното ми мнение, постъпвате правилно — каза Даш.

Пъг се усмихна.

— Благодаря ти за това.

— Не бих казал, че съм съгласен с Даш, но разбирам, че това е изборът ти и ти желая всичко добро — каза Джими и се усмихна на Миранда. — А вас прабаба ли трябва да наричам?

— Не, ако ти е скъп животът — отвърна с усмивка Миранда.

— Много ще мисля за вас — каза Даш.

— Аз също — кимна Джими.

Пъг стана.

— Бъдете живи и здрави. — Протегна ръце на Накор и Миранда и тримата изчезнаха.

Даш седна на леглото на Джими и се облегна на възглавницата му.

— Мисля, че ще спя цяла седмица.

— Тогава го отложи за другата седмица, шерифе — каза Джими. — Страшно много работа ни чака сутринта, бъркотията е адска. — Обърна се и видя, че брат му вече е заспал. За миг помисли дали да не го събуди, но сви рамене, излезе и отиде до съседната врата, за да поспи на леглото на Даш.

Гатис се поклони.

— Радвам се да видя, че всички сте се върнали и че изглеждате добре.

Пъг, Миранда и Накор току-що се бяха материализирали близо до шадравана в центъра на градината на имението на Острова на чародея.

— Ние сме не по-малко радостни, че те виждаме — каза Пъг. — Как вървят нещата тук?

Гатис се усмихна със зъбатата си таласъмска усмивка.

— Много добре. Ако ме извините, трябва първо да видите нещо, преди да си починете. Ще отнеме само няколко минути.

Пъг кимна и Гатис ги поведе през ливадата към скритата пещера, където се намираше олтарът на Изгубения бог на магията. Сега пещерата се виждаше.

— Какво е станало? — попита Пъг.

— Мисля, че вие отбелязахте, господарю Пъг — каза Гатис, — че рано или късно подходящата личност ще намери това светилище.

— И тази личност е пристигнала? — попита Миранда.

— Не точно както мислехме — каза Гатис.

Пъг влезе в пещерата — другите го последваха — и погледна статуята, която някога наподобяваше на Макрос Черния. Поколеба се, щом забеляза върху статуята собствените си черти.

— Какво?

Миранда пристъпи до съпруга си и видя в статуята собствените си черти.

— Виждам себе си!

— Вгледай се още малко — каза Накор.

Лицето на статуята се промени и те видяха чертите на Робърт Д’Лийс. След това видяха чертите на другите ученици на острова.

— Какво означава това? — попита Миранда.

— Означава — каза Накор, — че всички вие сте слуги на магията и че не съществува едно лице, което ще бъде божият пратеник на Мидкемия. Вместо това много хора ще се трудят за завръщането на изгубения Бог на магията на неговото място в тази вселена.

Пъг се вгледа в статуята. По нея се появяваха други лица — на магьосници, които бе познавал, на други, които никога не беше виждал. След няколко минути Пъг отново видя собствения си лик и каза:

— Да се връщаме в къщата.

Докато вървяха през ливадата, Пъг каза:

— Накор, не видях твоето лице на статуята.

Накор се ухили и сви рамене.

— Аз знам, че няма магия.

Пъг се засмя.

— Това твърдение е на принципа „всичко или нищо“, Накор. Или всичко е магия, или нищо не е магия.

Накор сви рамене.

— Смятам, че и двете твърдения са еднакво вероятни, но от естетическа гледна точка предпочитам възгледа, че няма магия. Само сила и способност тя да бъде прилагана.

— Това граничи с вида дискусии, които обичате да водите на чаша вино, а аз съм много гладна — каза Миранда.

— В кабинета ви чакат храна и вино, господарю Пъг — каза Гатис.

— Ела с нас — покани Пъг слугата си.

Завариха отрупана с храна маса. Миранда си взе едно блюдо и започна да трупа плодове и сирена. Пъг взе една голяма кана с вино и напълни бокалите.

— Гатис — каза той, — ти си пазачът на светилището. Какво ти е мнението за това, което видяхме?

— Както отбеляза господарят Накор: никога вече няма един индивид да действа като пратеник от името на изгубения Бог на магията. Може би силите са се поучили от грешката да зависят прекалено от един индивид. Това показва, че всички, които практикуват чудодейните изкуства, ще помогнат за завръщането на магията.

Накор сви рамене.

— Това означава, че каквато и сила да се стреми да се завърне, Богът на магията е стигнал до заключението, че възлагането на прекалена отговорност на едно лице е рисковано. Макрос, въпреки цялото му могъщество, правеше грешки.