Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Съгласен съм. И аз самият направих доста — каза Пъг.

— Е, след като вече не си херцог на Кралството, какви са ти плановете? — попита Миранда.

— Все още ми предстои да преселя хиляди сааурци на Етел Ду-ат. Рано или късно ще трябва да се върна на Шила и да унищожа демоните, ако са останали някои там, после ще трябва да се заловя с посаждането на достатъчно живот на онзи свят, за да могат сааурците да се върнат след няколко столетия. — Усмихна се. — Имаме си и учениците тук. Те трябва да бъдат учени, а и ние да понаучим едно-друго от тях. Открит е проблемът и с намирането и унищожаването на агентите на Налар, там, където биха могли все още да се спотайват. Освен това смятам да се заема и с риболов.

Накор се засмя.

— Риболовът учи на търпение. Затова никога не си се захващал.

— Десетки хиляди загинаха във Войната на разлома и над два пъти повече в последната война, тази Война на студенокръвните. Повтарянето на тези катастрофални събития никога вече не бива да се допуска.

— Как смяташ да го предотвратиш? — попита Миранда.

— Това трябва да го обмисля — отвърна Пъг. — И то е нещо, с което трябва да се заемем всички. Имам няколко идеи, които ще споделя с вас и другите обитатели на този остров. Първото, за което трябва да се погрижим, е да няма манипулации над тези, които служат на наша страна. Такава е тактиката на нашия враг и като човек, който е бил подлаган на такава манипулация от твоя баща, любов моя, намирам продължаването на тази практика за отвратително. Ето защо този остров трябва да се превърне в нашия бастион, а тези, които служат тук, трябва да го правят доброволно и с толкова знание, колкото е безопасно да притежават.

— А Звезден пристан? — попита Миранда.

— Звезден пристан беше заченат с добри намерения, но аз допуснах твърде много грешки. Мислех, че трябва да дам на учениците повече глас в организацията на Академията и, честно казано, бях под въздействието на Конгрегацията. Оттогава минаха достатъчно години и мисля, че осъзнавам тези грешки. Звезден пристан ще продължава да бъде наша опора. Преди да изградя тамошната общност, често магьосници бяха преследвани от тези, които се бояха от техните дарби. Ловяха „вещици“ и изгаряха до основи жалките им колиби, зазиждаха „вещери“ в пещери, за да умрат от глад и жажда, освен ако не се окажеха достатъчно силни, за да държат хората на разстояние чрез страха, или ако не ги бранеха покровители, които са благородни или богати. Сега поне такива като тях си имат убежище, стига да се постараят да се доберат до Звезден пристан. Ние пък можем да набираме за каузата си хора сред онези, които са се учили известно време в Звезден пристан и са го напуснали в търсене на нещо друго.

— Как да направим така, че да не допускаме същите грешки? — попита Миранда.

— Много са нещата, които вече ще правим различно. Тук аз ще бъда върховната власт. Ще търся вашите мъдри съвети, както и на другите, но по съществените въпроси решението ще взимам аз. Грешах, като в Звезден пристан мислех, че е унизително да взимам еднолични решения, но сега знам, че е обратното. Без единна власт ние се превръщаме в едно свадливо общество и в място, където навикът бързо се превръща в „традиция“. Традицията често се превръща в извинение за репресии, нетолерантност и реакционно мислене.

— Моите Сини ездачи няма да им позволят да се обвържат с традиции.

— Приятелю — каза Пъг, — твоите Сини ездачи ще се превърнат в поредната традиция. И онези, които оцелеят след битката на традиционалистите, които днес се наричат „Ръката на Корш“ и „Боздуганът на Ватоом“, също ще закостенеят. Дори Корш и Ватоом биха се уплашили, ако можеха да видят какво са направили последователите им.

— Може би трябва да се върна там — подхвърли Накор.

— А може би не — отвърна Пъг. — Звезден пристан ще оцелее и ще дойде време, когато ще сме благодарни за това.

Пъг огледа стаята.

— Ние тук се отправяме на дълга битка. През вселената се движат сили, огромни и ужасни сили, които досега само сме зърнали с крайчеца на окото си. Двете големи войни, които понесохме досега, са само първите ходове в една игра на шах.

— Какво правят боговете на наша страна за всичко това? — попита Миранда.

— Помагат — каза Накор.

— Как? — попита Миранда.

— Явно, както и скрито — каза Накор.

— През Войните на хаоса се е променило самото естество на нещата и оттогава боговете действат чрез свои посредници и слуги — каза Пъг. — Ние сме тези, които сме, защото боговете са ни избрали за свои посредници.