Анатолий Рибаков - Трийсет и пета и други години

Алевтина Фьодоровна прие спокойно новото постановление. Нея, представителката на висшата партийна политика, не я учудваха никакви завои на тази политика. Не изпитваше дълбока почит към висшите инстанции, бе виждала отблизо ръководителите на държавата, гледаше на тях като на равни — и тя би могла да бъде на тяхно място. Троцки винаги бе смятала за чужд човек, троцкистите — за дребнобуржоазни кресльовци, Зиновиев и Каменев — за паникьори. По възгледи бе по-близо до Риков, Томски, Бухарин и другите представители на стария руски болшевизъм. Ала те излязоха слаби, за да поемат ръководството. Сега тя беше за Сталин — не защото се възхищаваше от качествата му, напротив, знаеше колко струва, но в дадените условия той беше единственият способен да държи юздите. И то да ги държи здраво. Познава партията, нейните хора, практик е, а не фразьор.

Самата Алевтина Фьодоровна беше практик, оценяваше хората от гледна точка на ползата, която принасяха. Веднъж в час по история дори каза: „Декабристите ли? Че какво са направили те?“

Основното в получената от приятелите информация беше, че постановлението на ЦК и Съвета на народните комисари е изработено без участието на Бубнов и Епщейн и следователно като нападка срещу тях.

Това веднага превърна Алевтина Фьодоровна в привърженичка на постановлението, макар тя да разбираше, че укрепването ролята на личността в историята изобщо означава възвеличаване ролята на Сталин в частност. Ала нима е малко значението на личността? Би ли могла Октомврийската революция да се извърши без Ленин? Сега възвеличаваме живия Сталин повече, отколкото навремето Илич. Но те са несъизмерими фигури. Ленин не се нуждаеше от укрепване на престижа му, затова е Ленин, а Сталин се нуждае, той е само Сталин. Но авторитетът на Сталин — това е авторитетът на партията, на нейните кадри, на които Сталин дължи всичко.

Новите учебници по история още не бяха готови. Старите вече не можеше да се използуват. Именно по този повод Алевтина Фьодоровна повика Нина: организиран е всесъюзен летен семинар на историците, там се изпращат най-добрите преподаватели, онези, които после ще могат сами да проведат градските и районните учителски семинари. Алевтина Фьодоровна се е спряла на Нина — още едно доказателство за нейното благоразположение.

— Благодаря ви, Алевтина Фьодоровна, ще се постарая да се справя.

— Ще се справиш — окуражи я Алевтина Фьодоровна, — че кого друг да изпратим? Жохов ли?

Навремето те бяха учили по известния учебник на Жохов, той бе преподавал на Нина и в института. Жохов беше привърженик на Соловьов, сега обвиняван в идеализъм. Като спомена Жохов, Алевтина Фьодоровна показа на Нина на какво ниво я издига.

— Утре ще излезе решението — продължи Алевтина Фьодоровна, — вдругиден ще идеш до районния отдел и ще получиш командировъчното.

Тя не се съмняваше, че решението ще бъде тъкмо каквото й е нужно на нея и че кандидатурата на Нина ще бъде утвърдена.

— Материалите и конспектите едва ли ще бъдат готови за семинара, ще трябва да си водиш записки, запаси се с тетрадки.

— Ще се запася.

Алевтина Фьодоровна се позасмя.

— Интересно как ли ще излязат от положението нашите. Епщейн няма как да се измъкне от изказване. Ще излавира.

Не можеше да говори така за Бубнов — народния комисар, члена на ЦК. Но като говореше за Епщейн, подразбираше и Бубнов.

Алевтина Фьодоровна отново заговори делово:

— Запомни всичко добре и си записвай, после ти ще трябва да водиш инструктажа.

Нина разбираше, че я интересуват само Бубнов и Епщейн.

— Всичко ще запомня.

Заради Алевтина Фьодоровна (не ценят такива кадри!) и тя изпитваше неприязън към ръководителите на комисариата по просветата.

Но през цялото време мислеше за едно и също: да каже ли на Алевтина Фьодоровна за Варя или да не й казва?

Алевтина я погледна втренчено.

— Нещо май си угрижена?

Нина замънка:

— Нищо особено.

— Казвай какво има! — заповяда Алевтина Фьодоровна.

— Варя, сестра ми, нали си я спомняте?

— Спомням си я, разбира се. Красиво девойче. Та какво има?

— На бърза ръка се омъжи за един билярдист, помами се по красив живот, после го напусна и то се знае — разочарование, лошо настроение и тъй нататък.

Алевтина Фьодоровна я гледаше изпитателно. Разбираше, че въпросът не е в билярдиста и в ресторантите.

Нина замълча, нямаше сили да произнесе думите „антисъветски разговори“. Изведнъж ясно осъзна, че не бива да говори за това. Алевгина Фьодоровна ще възприеме сериозно тези думи, няма да сантименталничи, последствията може да бъдат най-неочаквани и сурови.