Анатолий Рибаков - Трийсет и пета и други години

Нина пламна от гняв: психопатка, покварено момиче! Създала си е от Саша кумир, новоизлюпената Магдалина, новоизлюпеният Исус Христос! Фанатичка! За една стотна от това, което плещи, може да й лепнат 5 години. И Нина ще трябва да отговаря заради нея. Какво ще каже? Че не е знаела за настроенията на собствената си сестра? С която живеят в една стая?

— Забранявам ти да ми говориш така! — категорично заяви тя. — Забранявам ти!

— Може би трябва да млъкна изобщо?

— Да, мълчи, щом нямаш други теми за разговор. Аз съм комунистка и не желая да слушам антисъветски приказки!

— Антисъветски приказки ли? Нима говоря нещо против съветската власт? Аз съм за съветската власт, само не мога да понасям вашия „баща и учител“!

— Как смееш да наричаш така другаря Сталин! Другарят Сталин и съветската власт са едно и също нещо.

— За теб са едно и също…

— Не само за мен, а за цялата партия, за целия народ…

— Не говори от името на целия народ, вие добре го баламосвате. В един вестник пише: „Да бъде освободен Енукидзе и да бъде избран за всекавказки кмет.“ А в други: „Да бъде изключен от партията за политическо и битово разложение.“ На всяка крачка лъжете!

В коридора се чуха стъпки и стихнаха пред тяхната врата. Ето на, сега заради снимката на Саша тая мизерница Вера Станиславовна ще започне да подслушва какво си говорят.

— Повтарям — Нина зашепна, — забранявам ти да говориш на тази тема с мен, разбираш ли? — Личицето й пламна, тя сечеше с длан въздуха. — Забранявам ти! И ти забранявам да говориш не само с мен, но и с когото и да било!

— С тебе мога да не разговарям — сниши глас и Варя, а с други хора — то си е моя работа. И не размахвай ръце!

— Разбираш ли как ще свърши това за теб?

— Никак. Аз разговарям само с почтени хора.

— Твоя си работа. Но ако още веднъж заговориш пред мен по този начин, една от нас ще трябва завинаги да напусне тази квартира.

Не те спирам — присви очи Варя, — впрочем… Ти можеш да ме пратиш в Бутирки, така ще се освободиш от мен.

— Ако не се вразумиш, може би ще трябва да го направя. Ами да — хладнокръвно отговори Варя, — за тебе това ще бъде твърде естествено и логично. Само дето ще трябва да ми носиш едно-друго в затвора.

И запя:

— Не се прави на циркаджийка! — кресна Нина.

— Впрочем ти нищо няма да ми носиш, хайде де, на някаква си там антисъветчица. Други ще ми донесат. Е, стига — тя стана, — не се тревожи: вече няма да разговарям с тебе на тази тема.

Те престанаха да разговарят не само на тази тема, изобщо престанаха да разговарят. За какво да си говорят? Всяка живееше свой живот.

Но и това не задоволяваше Нина. Сурово, отговорно време е. Обкръжена от външни врагове, страната се бори с вътрешните. И най-малкото съмнение в Сталин означава съмнение в партията, неверие в делото на социализма. Само безгранична, безрезервна вяра може да сплоти милионите за строителството на новото общество само безгранична, безрезервна вяра може да гарантира победата. В битка човек не разсъждава, в битка човек действува, изпълнява заповедите на командуването, а не ги обсъжда. Нейната сестричка не само се съмнява, тя не вярва, тя отрича всичко, което е скъпо и свято за Нина и за милионите съветски хора. По-рано имаше момчетии, танци-манци, ресторанти, после съпруг — играч на билярд, крадец, мошеник, сега антисъветски настроения. До какво ще доведе всичко това? Какво очаква Варя? И какво очаква нея, Нина? И тук не става дума за страх, става дума за нейната партийна честност. Прикривайки Варя, тя поощрява антисъветските приказки, значи поощрява антисъветската агитация. Така тя върши престъпление пред партията, превръща се в съучастничка .

Но как да постъпи? Да отиде при началника на Варя и да поговори с него? Да съобщи в партийната организация. Донос срещу сестра?! Това е ужасно! Та нали ще вкарат Варя в затвора и всички ще знаят, че я е вкарала родната й сестра. Но тя не може и да мълчи.

Дали да се посъветва с Алевтина Фьодоровна? Тя винаги се е държала с нея като майка. Нина беше нейната любимка, комсомолка, активистка — това харесваше на Алевтина Фьодоровна. Когато Нина завърши педагогическия институт, я взе в училище да преподава история, не я остави да я натирят в провинцията. А когато Нина искаше да събира подписи под заявлението относно арестуването на Саша Панкратов, Алевтина Фьодоровна прочете заявлението и го скъса: