Анатолий Рибаков - Трийсет и пета и други години

Сега, бременна, отново поема всичко върху себе си, освобождава го от всички грижи, от отговорност, от издръжка. Сигурно там, в онова миличко семейство, вече са уговорили всичко, сигурно самият Иван Григориевич е казал: „Ще минем и без твоя подлец, раждай!“ Отново изтъкват, че те са аристократи, а той е плебей, нищожество.

И той нищо не може да й отговори. Но трябва да отговори, трябва да излезе достойно от това положение.

— Прекарахме много хубаво тези дни — каза Юра, — да не си разваляме отношенията, като ги изясняваме. Разбирам: ти си се приготвила за такъв разговор, понапомпала си се, да не продължаваме, сега ти е трудно да излезеш от това състояние. Ще заминем, ще се поуспокоиш и тогава отново ще се върнем към този въпрос.

Тя поклати глава.

— Никога няма да се върнем към този разговор. Никога вече няма да се срещнем, Юра, всичко е свършено.

Пресегна се, взе от масичката часовника си, стана, започна да се облича. Каза, сякаш нищо не беше се случило:

— Днес ще дойдат два автобуса: в седем и в осем. Записаха ни за седем, искам по-рано да се прибера. За заминаващите в седем вечерята ще бъде сервирана половин час по-рано. Така че побързай, Юрочка!

Варя се записа в строителния институт. Не редовно, както я съветваше Нина, а вечерно: стипендията е малка, а тя не иска да живее на гърба на сестра си.

Този довод не убеди Нина: та нали милиони студенти живеят от стипендии. Вярно, ще се наложи да живее скромно, но всички живеят скромно. Такова е времето сега. Страната напряга всичките си сили, създава се могъща социалистическа държава. В името на тази велика цел народът къса от залъка си, понася невероятни лишения, връстниците на Варя мръзнат в землянки и бараки, строят заводи, фабрики, електростанции. И студентите в общежитията се тъпчат по шест души в стая, хранят се в евтини студентски столове. А Варя има стая на Арбат, бившето й мъжленце, макар и мошеник, все пак я обу и облече за пет години напред, така че спокойно би могла да учи редовно.

По принцип Нина не беше против вечерното следване. Но защо Варя хитрува, защо я баламосва? Да не би Нина да не познава сестра си?… Познава я… Цялата работа е много проста: вечерното следване ще отърве Варя от елементарни обществени задължения в работата й, а работата ще я освободи от обществените задължения в института. Нали сама й призна: „Слава богу, сега няма да ходя на събрания. Други да вдигат ръце, да славословят своя «гениален и мъдър» ръководител, да реват от възторг, овце такива.“

И говори това на Нина, която е партиен член! Безполезно е да спори с Варя, да й доказва нещо, какво озлобление, каква непримиримост на нейната възраст — поразително!

Окачила над леглото си снимката на Саша Панкратов. Същата снимка има и Нина в албума си, но обикновена, а тази е увеличена, в рамка със стъкло. На видно място. Над масичката на Нина виси портретът на другаря Сталин, а Варя окачила портрета на Саша Панкратов, заточения в Сибир по член 58, алинея десета: „контрареволюционна агитация и пропаганда“. При Нина идват гости, познават Саша, отбиват се съседи, и те го познават, като си помислиш само за Вера Станиславовна, тая гадина! Видя го, ехидно се ухили, непременно ще доложи. Е, какво сега, да не пускат никого в стаята ли?

— Защо си окачила снимката на Саша? — попита Нина.

— А тебе защо те смущава това?

— Живеем в една стая, трябва някак да се съобразяваме една с друга.

— А ти мене питала ли си ме, когато си окачила този наш най-добър машинист?

И посочи портрета на Сталин.

— Защо машинист? — не разбра веднага Нина.

— Че как. Железничарите пишат: нашият най-добър машинист е Сталин.

— Да не си посмяла да говориш така! Ясно? Да не си посмяла! Окачих портрета на другаря Сталин, когато теб те нямаше тук, когато ти живееше с твоето мъжленце, билярдиста. Аз уважавам другаря Сталин.

— Аз пък — хладнокръвно отговори Варя — уважавам другаря Панкратов.

— Моля, уважавай си го, но запази това за себе си… Няма да го афишираш! Какъв ти е той? Съпруг? Струва ми се, ти имаше друг съпруг! Годеник? Защо тогава не го дочака, ами хукна подир някакъв мошеник… Приятел от училище? В училище ти дори не го познаваше. Той не ти е никакъв. Никакъв! Защо тогава окачи снимката му? Като демонстрация ли? А как може да свърши това не помисли ли? С една дума предупреждавам те: ако не свалиш снимката, аз ще я сваля.

— Така значи… — Варя се запъна, после спокойно и решително заяви: — Имай предвид, че само да докоснеш снимката на Саша, аз ще сваля твоя мустакатия, ще го изнеса в коридора и пред всички ще го накъсам на парченца. Можеш да бъдеш сигурна, че ще го направя.