Анатолий Рибаков - Трийсет и пета и други години

Шарок усвои това добре, усвои го веднага, усвои и много други истини, например правилото, че не бива да се вкопчваш в никое началство. Березин беше благосклонен към него, но Шарок се държеше на разстояние. И добре направи, Березин го запратиха чак в Далечния изток. Вярно, на висока длъжност. И званието си запази. Да, ама нали го махнаха от Москва. И хората му пръснаха кой знае къде.

Сред истините, които Шарок схвана тук, имаше и още една: не се изхвърляй, не забравяй, че стъпваш по острие на нож. Тук човек може да се опази само ако е изключително предпазлив. Нека тоя глупчо Дяков си въобразява, че е кой знае какво в своето положение, че всичко му е позволено, че е ненаказуем, че работи на най-актуалния фронт . Всичко е до време.

Вярно, тяхното отделение е най-актуалното. Във второ отделение са меншевиките, бундовците, анархистите, в трето — разните национални движения: мусаватистите 3 3 „Мусават“ („Равенство“) — контрареволюционна буржоазно-националистическа партия в Азербайджан (1911–1920). — Б.пр. , дашнаките 4 4 „Дашнакцутюн“ („Съюз“) — арменска буржоазно-националистическа партия, основана през 1890 г. След антисъветски метеж през 1921 г. — антисъветски организации в редица страни. — Б.пр. и тем подобни, в четвърто — есерите, в пето — църковниците. Спокойни отделения, какви ти днес меншевики и есери…

Шарок с удоволствие би се прехвърлил там. Веднъж му се откри възможност да се прехвърли в пето отделение, по църковните въпроси, но след известно колебание той отказа. Не искаше да влиза в разпра с господ бог.

Шарок не вярваше в бога. Но проявяваше търпимост към религиозността на майка си — нейна си работа. Пък и знае ли човек! Нали и образовани хора вярват в бога, например академик Павлов. Абсолютен материалист, учен със световно име, а направил църква в Колтуши, прави метани. А правителството му трепери, лично другарят Сталин се отнася с уважение към него.

Бог ли е, какво ли, но има нещо необяснимо. Съдба ли да го наречеш… Колко му беше мъчно тогава, през октомври 1934-а: заради някакъв си гаден апендицит не можа да замине за Ленинград, при Запорожец. А ако беше заминал, сега щеше да кисне в лагер.

Тогава Юра се върна от работа както обикновено, призори, и сигурно някъде към седем часа болките го присвиха. Бяха непоносими, тялото му сякаш се прекършваше на две, ни да вдишаш, ни да издишаш, лягаше надясно, наляво, свиваше краката си към гърдите, нищо не помагаше, не можа да възпре стона.

Майка му се щураше из стаята: „Да ти сложим грейката?“ Слава богу, баща му не беше тръгнал за работа, сети се какво става, не разреши да се слага грейка, а каза: „Ще извикаме линейка.“

Юра отказваше: линейката като нищо ще го откара в болницата, а вечерта с „Червената стрела“ той трябва да замине за Ленинград при Запорожец, от болницата може да не го пуснат и край на заминаването, край с Ленинград, пак остава под властта на Дяков.

— Дай телефона — настояваше баща му.

— Няма нужда да се обаждаш, сега ще ми мине.

— Ако не дадеш твоята „Бърза помощ“, ще извикам градската.

Юра се опита да седне в леглото, застена, стовари се върху възглавницата, не, невъзможно е да се търпи, лекарите от „Бърза помощ“ поне ще му бият инжекция и болката ще мине. Показа на баща си къде е бележникът.

Баща му намери номера, обади се. След половин час дойде колата, изнесоха Юра на носилка, целият блок гледаше, целият вход се подплаши. Закараха го на „Варсонофиевски“, в болницата на НКВД 5 5 Народен комисариат по вътрешните работи. — Б.пр. , веднага го сложиха на операционната маса, оперираха го. Казаха, че ще свалят конците след десетина дни. Край! Свърши се с Ленинград! Колко му беше мъчно тогава, колко се ядосва, а излезе, че апендицитът го е спасил. Иди после, че не вярвай в съдбата.

— Имали сте късмет, навреме ви докараха, след още два-три часа щяхте да получите перитонит — каза професор Цитронблат, който го бе оперирал. Най-добрият хирург хем, виж го ти: с протеза вместо крак.

Но излезе, че късметът му е проработил не само в спасяването от перитонит, най-важното е било, че не замина за Ленинград…

Ден-два след операцията му донесоха кесия плодове — портокали, мандарини, ябълки — и бележка: „Юрочка, как си? Ако ти трябва нещо, пиши ми. Лена.“

Юра пусна бележката върху одеялото. Лена е дошла! Дошла е все пак! Уморен, измъчен от болката, той се разчувствува, чак в гърлото му нещо се надигаше… Значи го обича, щом му е простила всичко, вече не ревнува…