Роберт Хюлик - Привидението от храма

Сержантът кимна.

— Наистина би било нужно свръхчовешко самообладание, за да не отскочиш, знаейки, че в следващия миг под краката ти ще зейне шестметрова пропаст.

— Точно така. По прищявка на съдбата абаносовата кутия бе отворена не от Ян, нито от Ли Къ, а от мен, и когато видях скицата на храма, нарисувана от Пролетно Облаче, открих пълния смисъл на посланието в нея. А още по-любопитно е, че Ян в старанието си да изглади своето неумение да изпълни поръчката ми за картина опита да ме предразположи, като разказа как точно абаносовата кутийка е попаднала у него, без да подозира ни най-малко какви тежки последствия ще има разказът му за самия него. Странен случай, Хун. Наистина странен! — съдията поклати глава, поглаждайки дългите си бакенбарди.

Сержантът го погледна изкосо. Поколеба се за миг, прокашля се и каза:

— Имате обяснение за всичко, господарю, освен за привидението.

Съдията Ди се сепна от дълбокия си размисъл. Изгледа втренчено Хун и изрече бавно:

— Привидението от храма никога повече няма да се покаже тук, сержант. Станалите събития прекъснаха мистичните, а и по-прозаични нишки, чрез които бе свързано с тази стара обител. Надявам се, за добро. А, ето го и нашия Ма Жун! — усмихна се той, но в следващия миг зърна посърналото лице на едрия си помощник и попита тревожно: — Да не би състоянието на Фан да се е влошило?

— Не, господарю. Той е добре, както сам се убедих, изпращайки игуменката.

Съдията се надигна.

— Чудесно! Чака ни още много работа, Ма Жун. Трябва да се върнем в залата и отново да отворим криптата. Скоро ще пристигнат стражниците с всичко необходимо, за да извадим двата трупа и златото.

Той закрачи през двора, двамата му помощници тръгнаха след него.

От гърдите на Ма Жун се изтръгна дълбока въздишка и той каза мрачно на сержанта:

— Жените са непостоянни същества!

— Така съм чувал и аз — отвърна разсеяно Хун.

Ма Жун сложи на рамото му широката си длан.

— Младото търси младо, приятелю. Човек се учи, докато е жив. И все пак боли.

Едва сега сержантът си припомни разнежения поглед, който раненият младеж бе отправил към пролетно Облаче, и нейната внезапна руменина. Хун кимна и ускори крачка след съдията.

Съдията Ди разговаря с човек, прекрачил в отвъдното; една проскубана врана застива на своя клон

Едва късно през нощта съдията Ди успя да приключи с най-неотложните дела, произтичащи от разкритията в изоставения храм. Златото на ковчежника бе грижливо претеглено и стойността му — изчислена до грош в присъствието на четирима свидетели, уважавани ланфански граждани, спешно призовани в съда. Петдесетте златни слитъка бяха опаковани в пет добре запечатани пакета и при брани в голямата каса на канцеларията. Цяла нощ щяха да ги охраняват шестима стражници, а на сутринта Ма Жун трябваше да отнесе съкровището в префектурата, охраняван от цял взвод конници. От там префектът имаше грижата да достави златото непокътнато в столицата на империята.

Съдията подписа и запечата своя доклад за префекта, като нареди на сержант Хун да го пъхне в голям официален плик. Отиде до стойката с легена в ъгъла и разтърка лицето и шията си с хавлия, натопена в студена вода.

— Случаят е приключен — съобщи той на сержанта. — Не ми се вярва утре в съда Ян да каже нещо неочаквано. Според мен формално ще признае, че е бил подбудител при премахването на Ли Къ, че е убил съдружника си Сенсан и че е отсякъл главите на жертвите, за да подмени телата и да прикрие татуировката, която би ни насочила към храма и заровеното в него злато. Трябва да поеме и вината за убийството на стражника. Мисля, че самият е напълно наясно, че с него е свършено и че нищо не би могло да го спаси от най-суровата екзекуция, предвидена в закона. Докато го заключвали в килията, изглеждал напълно примирен със съдбата си — съдията млъкна. Извади от ръкава си гребен и зареса брадата и бакенбардите си. После изгледа втренчено сержанта и продължи: — И все пак, Хун, предполагам, съзнаваш, че ни остават известни празноти за попълване. Не възнамерявам да продължавам официалното разследване в каквато и да било посока, ала смятам за свой дълг да се уверя в някои предположения. Ма Жун все още е зает в храма с почистването на криптата. Ако ти не се чувстваш много уморен, бих искал да ме придружиш за едно кратко посещение в града.

— С радост ще ви придружа, господарю — отвърна тихо сержантът, — защото разговорът, предполагам, няма да е от най-приятните.