Роберт Хюлик - Привидението от храма

— Къде е брат ми? — нахвърли се върху него Ли Мей.

— Покойник е, господи Ли — внимателно каза съдията. — Извършил е две убийства и на свой ред е бил убит.

Той махна властно към началника на стражата. Двамата със старшия спуснаха масата обратно до стената. Капакът на криптата бавно се затвори и след миг стана неразличим от пода. Съдията Ди отново зае мястото си пред олтара.

— А сега ще чуете и цялата история, господин Ли. Да поемем нишката на този объркан разказ. Тъй като брат ви е вече покойник, част от онова, което ще споделя пред вас, е само догадка. Но пък Ян Мудъ е тук, за да попълва някои празнини. И тъй, след като Ли Къ е убил Мин Ао и госпожица Нефритова Звезда, се е заел основно да претърси храма. Знаел е, че тук често идват да нощуват разни скитници и бездомници, а издирването е трябвало да обхване и градината наоколо, затова е потърсил помощ от Ян. Ли Къ цялата истина за съкровището ли ти каза, Ян?

Окованият в белезници мъж го изгледа с блуждаещ поглед.

— Каза ми, че монасите били заронили тук някакво съкровище — смънка той. — Аз… подозирах, че има и нещо друго. Претърсих спалнята му и намерих лист с изчисления за паричната стойност на петдесет златни слитъка, затова…

— Затова си решил, че е по-добре да вземеш цялото съкровище, отколкото някакъв дял, който Ли ти е определил — прекъсна го съдията. — Наел си професионалния бияч Сенсан и заедно сте изработили план как да примамите Ли в храма и там да го убиете. Сенсан му е метнал отзад примка на шията и го е удушил. Тогава си пристъпил към втората част на демонския си замисъл. Изчакал си Сенсан да свърши с Ли и както още е бил надвесен над жертвата, си забил нож в гърба му. А защо е трябвало да изчакаш няколко седмици, докато премахнеш Ли? И защо две последователни нощи се опита да убиеш моя помощник? Защо не изтърпя няколко дни, докато се откажем от безуспешното търсене из храма? Говори, Ян!

Устните на мъжа помръднаха, но от тях не излезе нито звук.

— Кажи ни истината! — изрева съдията.

— Миналата седмица… отново успях да прехвърля документите на Ли Къ, докато беше излязъл някъде. Напоследък имаше навик почти всеки ден да обикаля старите книжарници… Разбрах, че най-сетне е открил онова, което с такова усърдие търсеше. Пакет писма, написан от някогашен игумен на храма, преди повече от сто години. В едно от тях се споменава за построяването на тайник в стената долу в криптата. Когато Ли си купи въжена стълба… разбрах, че трябва да бързам, защото не бих могъл твърде дълго да се представим за него, без да ме разкрият. Трябваше колкото може по-скоро да намеря златото и да напусна града…

— Утре ще разкажеш за всичките си престъпления в съда — прекъсна го съдията. — Началник, отведи обвиняемия с шестима стражници в затвора. Господин У, вчера ме попитахте какви нови улики съм събрал във връзка с изчезването на дъщеря ви, та съм наредил да разлепят обяви из града. Сега вече съм в състояние да ви отговоря. Попаднах случайно на съобщение, написано уж от дъщеря ви, в което се заявяваше, че я държат тук в плен и тя моли за помощ. Листчето беше пъхнато в старинна абаносова кутийка, чийто капак бе украсен с кръгъл зелен нефритов орнамент във формата на архаично стилизирания йероглиф „дълголетие“. Някой бе надраскал от едната му страна думата „вход“, а от другата — „отдолу“. Впоследствие установих, че този йероглиф доста точно въз произвежда плана на вътрешното разпределение на този храм. Продълговатото поле в средата, както изглежда, бележи централната зала, назъбените кон тури отстрани — монашеските килии, двата право ъгълника — кулите. Кутийката е била избрана именно заради тази прилика, самият орнамент е трябвало да замени подробното описание. С други думи, бележка та удостоверява времето, а кутийката — мястото, от където е било изпратено посланието. Думата „отдолу“, надраскана до задната стена на централната зала, недвусмислено насочва към криптата под олтарната маса.

— Сигурно дъщеря ми е намерила кутията в криптата — промърмори посърнал префекта. — Но как е успяла да…

Съдията Ди поклати глава.

— Писмото носи нейното име, господин У, но не тя го е писала. При падането в трапа тя си е счупила врата и е починала на място. Номерът с кутията е просто хитър ход, предприет от съображения, които в момента не са от съществено значение. Ала тази умишлена заблуда ми помогна да възпроизведа схемата на престъпленията, защото привлече вниманието ми към криптата. Разбрах, че кутията е била намерена до една заешка дупка, отзад на склона. Тона ме накара да се запитам дали тя не е изход от шахта за проветрение. И наистина, оказа се, че има четири такива отвора, за да не се задушат монасите, когато са се криели дни наред. Онези големи делви долу навремето са били пълни с вода и ориз. Господин У, няма да ви задържам повече. Ще се разпоредя да получите останките на дъщеря си, запечатани в ковчег, за да можете да ги погребете. Дълбоко съжалявам, че животът й е бил прекършен тъй рано. Но небесата изпратиха наказание за нейния убиец. А с това се слага край и на терзанията ви, предизвикани от несигурността, свързана с нейното изчезване.