Роберт Хюлик - Привидението от храма

Префектът се поклони ниско, обърна се и закрачи към изхода, следван от съпругата си. Съдията я на стигна и тихо прошепна в ухото й:

— Вчера съпругът ви дойде в съда не за да ви злепостави, госпожо. Напротив, искаше да ви защити. Сега имате възможност да сложите ново начало на брачния си живот. И не търсете вече дребни забавления извън дома. Сама се убедихте, че това понякога води до безчестие и смърт.

Тя кимна и бързо изтича след мъжа си. Когато съдията Ди се върна при олтара, видя там Ли Мей с наведена глава, вторачил поглед в затворения капак на криптата.

— Моля ви да приемете най-искрените ми съболезнования, господин Ли!

Сарафинът се поклони.

— Наистина скърбя за годеницата си, ваше превъзходителство. Все се надявах, че е още жива. И съм ужасно разстроен от позора, който брат ми хвърли върху целия ни род.

— Дълбока почит ми вдъхват силният ви характер и непоклатимата ви добросъвестност, господин Ли — със сериозен глас изрече съдията. — Род, който включва личности като вас, ще устои пряко всички изпитания.

Ли Мей отново се поклони и тръгна към входа. Игуменката, която досега мълчаливо бе наблюдавала всичко с големите си безизразни очи,поклати бавно глава и каза:

— Този храм е бил обречен да се превърне в сцена на ужасни събития още когато светостта му е била поругана с неправедни обреди. Там, откъдето великият Буда се оттегли, нахлуват зли сили и демони. Незабавно ще се заема с подготовката на церемония за преосвещаване на храма. Довиждане, ваше превъзходителство!

— Изпрати майката игуменка, Ма Жун! — заповяда съдията. После се обърна към началника на стражата. — Четирима стражници да донесат от поста при Из точната врата бамбукови стълби, два временни ковчега за останките, лопати, кирки и още въжета. Ще измъкнем отдолу мъртъвците и златото. Ще трябва и да се почисти основно цялата крипта. Нека сега излезем да изчакаме в двора, Хун. Тук наистина вони непоносимо.

Съдията приседна на един камък под официалните фенери на трибунала, а сержантът се намести до него на нисък пън. През зида долетя гълчава. Скитниците и просяците, залепили се за кортежа, възбудено разпитваха стражниците, които отвеждаха престъпника в затвора, и след това започнаха изумено да обсъждат потресаващите злодеяния.

Сержант Хун дишаше с упоение свежия въздух. Опита се да подреди в съзнанието си събитията, които се бяха нанизали светкавично едно след друго, но все не успяваше да ги свърже в единна верига. Струваше му се, че съдията Ди нарочно оставя някои празноти в хронологията на престъпленията. И все пак най-важното беше, че е открито изчезналото императорско злато. Сержантът се усмихна доволно. Авторитетът на съдията сред висшите кръгове на властта в столицата несъмнено щеше да нарасне. Можеше и да се очаква ново, по-примамливо назначение в друг град, далеч от морната скука в този затънтен край.

— Как възнамерявате да постъпите с държавното съкровище, господарю?

— Тук на място ще увием слитъците в намаслена хартия, Хун, после ще ги пренесем с моя паланкин в сградата на съдилището. Там ще проверим точното количество в присъствието на благонадеждни свидетели.

Съдията млъкна уморено. Мушна ръце в широките си ръкави и се загледа в съвършено симетричния силует на храма, изрязан върху фона на вечерното небе. Сержантът пък започна замислено да подръпва тънката си брадица, подпрял лакът на лявата си длан. След дълга пауза той промълви:

— Днес следобеда сложихте картата на Ян върху тази на Ли Къ, господарю. Нима вече имахте подозрения, че младежът се представя за своя работодател?

Съдията Ди обърна глава и го погледна:

— Да, така беше, Хун. Направи ми впечатление, че макар да умее интелигентно да разговаря за изобразително изкуство — а всеки студент по литература го умее, — този своенравен художник не може да изпълни една поръчка за сравнително кратък срок. Извиненията му прозвучаха доста безсмислено. Авторът на тези прекрасни пейзажи, изложени в ателието на Ли Къ, би се хванал незабавно да изпълни една евентуално добре заплатена поръчка, при това с отдавна разработен сюжет. А и никога не съм чувал от трета та си съпруга оплаквания от липса на качествена хартия в Ланфан. Освен това, когато го посетих внезапно заедно с Ма Жун, забелязах, че боята в купичките до статива беше отдавна засъхнала и покрита с прах, което показваше, че поне няколко дни не е била употребявана. Когато пък заяви, че Ян се е запил с приятели, съмненията ми се затвърдиха, макар и Ма Жун да имаше известно основание — кръчмарите на истина често дават неверни сведения за своите клиенти. И накрая, Хун, порази ме внезапният взрив от насилие през последните три дни. Станаха три убийства, а помощникът ми бе нападнат на два пъти. Имах ясното усещане, че е настанало съществено изменение в цялата престъпна схема, че в гонитбата за златото се е намесил нов човек, който има сериозна причина да бърза, за да напусне колкото може по скоро града с плячката. Всичко това идваше в подкрепа на догадката ми, че всъщност някой се представя за друг. Защото, макар Ян и художникът да са били известни с разпуснатите си навици, винаги е съществувала опасността някой търговец или амбулантен продавач от квартала да започне да задава неудобни въпроси. След опита с тайната врата на пода в храма, когато се убедих, че господин и госпожа У, Ли Мей и игуменката са невинни, оставаше престъпникът да е Ян.