Роберт Хюлик - Привидението от храма

Кръглото лице на Ли Мей пребледня.

— Моят… моят брат! — запелтечи той. — Винаги съм знаел, че не е стока, но… небеса, да стигне чак до убийство!

— Брат ви — продължи съдията — сигурно е посещавал храма години наред, за да изучава подробно будистките изображения. По някакъв начин е научил за съществуването на крипта дълбоко под този олтар. Както всички сте чували, в повечето големи храмове има такива крипти, в които се укриват обредните съдове при размирици, а понякога в тях намират заслон и самите монаси. Ли Къ е подлъгал Мин Ао да слезе в тази крипта, след което му е заявил, че ще го остави там да умре от глад и жажда, ако не каже къде е скрил златото. Това е станало в нощта на шестия ден от деветия месец, същата нощ, в която е изчезнал Мин Ао. Четири дни по-късно, на десети, Ли Къ е отворил криптата, но е установил, че се е престарал — Мин Ао е бил издъхнал, отнасяйки тайната. Вашата дъщеря, господин У, е заварила художника надвесен над зейналото подземие и той се е видял принуден да я блъсне вътре. Двете тела все още са долу. Моля всички да отстъпят назад. Достатъчно, така е добре.

Той пристъпи към началника на стражата и му на реди лаконично:

— Отворете криптата!

Началникът и неговият помощник отново наклони ха олтарната маса. След това с явно усилие я отместиха от стената сантиметър по сантиметър. Щом се образува разстояние от десетина сантиметра, от каменния под внезапно се надигна правоъгълен капак с дължина около два метра и се завъртя около ос, успоредна на стената, точно на мястото, върху която бе стояла досега олтарната маса. От зейналата дупка веднага лъхна зловонна смрад на разложение.

По даден от съдията знак началникът на стражата запали фенер, вързан за дълго тънко въже. Докато той го спускаше надолу, съдията махна с ръка на господин У да пристъпи до ръба на криптата. Застанали един до друг, двамата надникнаха в зловещия отвор. Гладката тухлена стена се спускаше право надолу на дълбочина около шест метра. В дъното се мержелееха купища боклуци, дървени сандъци с различна големина, няколко глинени делви и изпочупени светилници. Отляво се забелязваха останките на жена, легнала възнак. Дългите коси по черепа й бяха разпилени като ореол, а през прогнилите дрипи на някога кафявата и рокля стърчаха бели кости. От другата страна, близо до стената, се виждаше скелетът на мъж, обърнат ничком, с прострени напред ръце. През дупките на съдраните, покрити с плесен ръкави в светлината на фенера проблясваха златни слитъци.

— Слизах долу с въжена стълба — каза съдията Ди. Гласът му звучеше приглушено иззад шала, с който бе затулил носа и устата си. — В стената точно над трупа на Мин Ао има добре замаскиран тайник. В ужаса на последните си земни мигове той го е отворил и обезумял от глад и жажда, е започнал да вади оттам скритите от него златни слитъци и да ги тъпче в ръкавите си. После се е свлякъл мъртъв на земята върху разпиляното злато. Разбира се, преди да под мами Мин Ао в криптата, убиецът щателно я е преровил, подозирайки с право, че това е най-удобното място за криене на съкровище. Но така и не е открил тайника в стената. Когато след време е отворил криптата и е видял мъртвия Мин Ао, не е могъл да забележи златото. Причината, поради която ние сега го виждаме, е, че дрехата е изгнила и проядена от червеи. В онзи момент убиецът не е допускал, че съкровището е под носа му, и се е впуснал без успех да претърсва целия храм.

Господин У отстъпи назад, силно пребледнял.

— Къде е жестокият изверг, умъртвил дъщеря ми? — попита дрезгаво той.

Съдията кимна към началника на стражата, който излезе през малката задна врата. После Ди махна към капака на криптата.

— Както виждате, този капак е направен от изключително здрав дървен материал, като отгоре са налепени подовите плочки. В крайна сметка е станал толкова тежък, че когато лежи на пода, не кънти на кухо, както и да се тропа с крак. От долната страна има противотежест, като равновесието се поддържа от два специални клина. Когато някой наклони масата съвършено успоредно на стената, клиновете се измъкват и капакът се отваря. Изключително находчива конструкция!

В този миг влезе началникът на стражата, повел висок строен мъж. Зад тях крачеше Ма Жун. Веднага щом зърна отворената крипта и скупчените около нея хора, новодошлият закри лицето си с ръце. Твърде късно!

— Ян! — извика госпожа У. — Какво…

Мъжът понечи да се втурне навън, но Ма Жун го сграбчи за ръцете и ги изви назад с ловката хватка на опитен борец. Началникът на стражата бързо му по стави белезници. Стройното тяло на Ян се прегъна безпомощно, после той замръзна, забил надолу отчаян поглед, блед като платно.