Роберт Хюлик - Привидението от храма

— Изключително съм признателен на всички вас, че откликнахте на внезапната ми покана и се отзовахте тъй бързо — обърна се към тях съдията. — А сега бих искал да ме придружите до централната храмова зала. Там ще ви обясня защо държах да дойдете тази вечер.

Той закрачи през двора. Шесткрилата врата бе широко разтворена и те влязоха в залата, която този път бе осветена от множество факли, закрепени в специалните гнезда, издълбани навремето в стените.

Съдията Ди тръгна към олтарната маса в дъното, мислейки си, че преди много години, когато тези стени все още са били покрити с пъстроцветни фрески, а олтарът се е губел под множеството обредни съдове, залата трябва да е изглеждала доста внушително. Той застана с гръб към масата и махна с ръка на съпрузите У да се приближат. Когато те се изправиха пред него, той помоли игуменката да застане от дясната им страна, а господин Ли Мей — от лявата. Междувременно началникът на стражата се бе изпънал до левия ъгъл на олтарната маса, а старшият — до десния. Всички застинаха в очакване. Сержант Хун остана доста по назад, при колоните с шестимата стражници.

Съдията гледаше строго четиримата пред себе си, поглаждайки дългата си черна брада. Най-сетне се обърна към господин У и изрече сдържано:

— С най-дълбоко прискърбие ви съобщавам, че дъщеря ви Нефритова Звезда не е сред живите. Била е умъртвена тъкмо в тази зала.

Веднага след това направи ненадейно няколко крачки наляво и когато се озова до началника на стражата, изрева:

— Отместете масата!

Началникът хвана здраво левия ръб с две ръце, старшият отсреща направи същото откъм своята страна. Съдията впери изпитателно очи в групата пред себе си. Съпрузите У се спогледаха недоумяващо. Ли Мей беше повдигнал зачудено вежди. Игуменката стоеше чинно изпъната, вторачила големите си без изразни очи в началника на стражата и старшия. Двамата наклониха напред масата, замръзнали в очакване на нови заповеди. След кратка неловка пауза съдията нареди на своите подчинени:

— Достатъчно.

Щом те пуснаха масата, той се върна на старото си място пред олтара и отново се обърна към господин У:

— Дъщеря ви се е влюбила във вашия секретар Ян Мудъ. Не можете да я вините за чувствата й. Остана ла е без майка във възраст, когато най-много се е нуждаела от нея, а прекаленото четене е напълнило главата й с всякакви фантазии и блянове. За обиграния, лишен от скрупули Ян не е представлявало трудност да разпали чувствата й. Трябва да отделите в сърцето си достойно място за светлата й памет, господин У. След бурната сцена помежду ви в онази нощ тя е избягала от къщи. Но не е отишла при леля си, а е дотичала чак дотук, в изоставения храм, защото е знаела, че любимият й често идва насам. Бързала е да му съобщи за вашия отказ да благословите брака им и да потърси съвет какво да правят по-нататък. Ала не е заварила Ян, заварила е другиго — убиеца, който тъкмо е оглеждал резултата от ужасното си престъпление. Това е бил същият човек, който е организирал кражбата на петдесетте златни слитъка от императорския ковчежник по-рано същата година, на втория ден от осмия месец в годината на Змията. Той е бил наел Мин Ао, сръчен ключар и майстор ковач, да влезе с взлом и да открадне златото.

Разнесе се сподавен вик. Госпожа У притискаше устата си с длан. Мъжът й я погледа изумено и тръгна към нея, отваряйки уста да я попита нещо, но съдията вдигна ръка, за да го възпре.

— Господин У, за вас не е тайна, че преди да я направите своя жена, съпругата ви е водила нелек живот. Известно време е прекарала с Мин Ао. Брат му съобщил за неговото изчезване на шестия ден от деветия месец, тоест пет седмици след кражбата на златото и четири дни преди бягството на вашата дъщеря. Онзи, който е наел Мин Ао, за да извърши престъплението, му е наредил да скрие слитъците в изоставения храм и майсторът го е сторил професионално, понеже като опитен ключар е разбирал от всякакви тайници в стените, замаскирани скривалища и прочие. Ала по някое време му се е сторило, че е онеправдан с толкова мизерен дял от печалбата, и е отказал да съобщи на своя работодател къде точно е златото. Предполагам, че отначало онзи се е опит вал да го склони с обещания, после го е заплашвал и накрая…

— Всичко това не ме интересува особено — нетърпеливо го прекъсна господин У. — Искам да знам кой е убил дъщеря ми и как точно е станало.

Съдията Ди се обърна към сарафина Ли Мей.

— Убиецът е брат ви, художникът Ли Къ.