Роберт Хюлик - Привидението от храма

— Когато неизвестният засега извършител е откъртил плочките от пода на първата килия и е открил, че пръстта отдолу е не повече от десетина сантиметра в дълбочина, е продължил да търси във всяка следваща стая с надеждата да открие там нещо заровено. После е отпрал и няколко дъски от ламперията, а зад тях до тухлената стена разстоянието е съвсем тясно, както сам се убеди току-що — той се замисли за миг и продължи: — Предполагам, че са тършували двама, независимо един от друг. Единият е бил доста опитен в подобни издирвания и се е постарал да намести обратно изровените плочки. Другият се е отнесъл по небрежно, просто ги е нахвърлял в ъгъла и грубо е откъртил дървената ламперия.

— Казахте, че това търсене на някакъв малък предмет няма връзка с нашия случай, ала знаем със сигурност, че Сенсан често е идвал в храма. Нищо чудно да съществува някаква връзка между убийството му и тършуването, дори и да е станало по-отдавна.

— Тук си прав, Хун. Трябва сериозно да обмислим тази възможност. Не е изключено Сенсан и вторият мъж да са били убити, понеже са открили онова, което и други са търсили — той отново се замисли, поглаждайки дългата си брада. — А що се отнася до липсващия труп и втората глава, едва ли можем да се надяваме, че ще ги намерим вътре. Сигурно си обърнал внимание, че няма и капка кръв, нито дори опит да бъде измита кървава следа — съдията Ди посочи короните на дърветата долу. — Явно човешките останки са някъде там из пущинака. Доста трудно ще е да ги открием в тази огромна градина около храма. Май ще е най-добре да слизаме.

Тримата стражници, които бяха изследвали двата долни етажа, докладваха, че не са открили никакви следи от претърсване. Стените не били облицовани, никъде не личало тухлите да са размествани. Началникът на стражата ги очакваше в централната зала и уморено бършеше прашното си запотено лице с кър па. Подчинените му се бяха насъбрали около него и разговаряха шепнешком.

— Някой е тършувал по подовете и лампериите, ваше превъзходителство — докладва унило той. — Но не открихме следа от сандък.

— Явно е заровен някъде из градината, началник. Впрочем накъде води тази тясна врата до олтара? Не видях изход във външната стена, докато оглеждах сградата от върха на западната кула.

— Към продълговато тясно помещение зад централната зала, ваше превъзходителство. Първоначално там е имало изход,но е бил зазидан отдавна.

— Добре. Изведи хората си в градината. Нека търсят пресни следи от разровена пръст. В това време, сержант, ние с теб ще посетим скита.

Докато прекосяваха предния двор, съдията подхвана:

— Хун, нашият убиец явно е имал съучастник. Едва ли е по силите на сам мъж да извлече трупа на Сенсан навън, да нацапа с кръвта му дрехата на Алю, сетне да зарови тялото му и главата на втория мъж някъде из гъсталака наоколо. Двама убийци и никакъв явен мотив… това никак не ми харесва.

Те минаха през трикрилата врата и поеха по пътечката край външната стена. Съдията продължи:

— Във времена на политически брожения будистки те монаси обикновено заравят златни статуи или други култови ценности, за да ги спасят от грабеж. Ако в този изоставен храм е било заровено съкровище, щяхме да имаме налице силен мотив. Единственият проблем е, че никога не съм чувал нещо подобно във връзка с нашия град.

— А не е ли възможно някой да е попаднал на сведения в стар, забравен ръкопис, господарю?

— Да, в това има известна логика, Хун. А може би същият този човек е наел двама-трима негодници да му помогнат в тайното издирване на закопано съкровище. Ако Сенсан и втората жертва са били сред тях и са се опитали да си присвоят цялата плячка, ето ти причина да ги убият. Такава версия обяснява връзката между търсенето и двойното убийство.

Пътечката навлезе в малката горичка между храма и скита. Съдията спря и се обърна назад.

— Оттук добре се вижда целият храм. Склонът за почва много стръмно надолу веднага зад стената и пътеката прави остри завои. Трябва да научим нещо повече за историята на храма, Хун. Щом се върнем в съдилището, заеми се да прегледаш старите папки в архива. Опитай да разбереш кога точно властите са разгонили монасите и служителите, кой е бил игумен и къде се е преместил впоследствие, а също дали някога се е говорело за заровено съкровище.

След кратък преход през горичката зърнаха красиво боядисаната стена на скита — малък едноетажен храм, построен в класически китайски стил. Украсеният с лакирани зелени плочки покрив беше изящно извит и завършваше с повдигнати стрехи във формата на драконови опашки. Дочу се далечно крякане на гъски — единственият звук освен монотонното цвъртене на цикадите. Сержант Хун потропа с излъсканото медно чукало на лакираната в червено порта. Едва след като повтори няколко пъти, зад железните решетки на малкото прозорче се показа лицето на момиче. То огледа изпитателно двамата посетители с големите си живи очи и попита рязко: