Роберт Хюлик - Привидението от храма

— Пътеката край стената надясно води до малкия новопостроен храм, тъй наречения скит, ваше превъзходителство — обясни началникът на стражата. — Там живее игуменката с една прислужничка. Не ми остана време да ги разпитам дали снощи не са видели или чули нещо.

— Първо искам да огледам местопрестъплението — заяви съдията. — Води ни!

Каменният двор пред храма се губеше под буренаци, тук-там стените бяха доста порутени, но централното крило с висок покрив, обграден от две триетажни кули, бе устояло през годините.

— Тази чуждоземска архитектура, Хун — отбеляза съдията Ди, — явно никога не би могла да се мери по изящество с нашия национален стил. Трябва да при зная обаче, че от техническа гледна точка индуските строители са свършили добра работа. Двете кули са съвършено симетрични. Доколкото разбирам, храмът е отпреди триста години и все още е в забележително добро състояние. Къде откри Алю, началник?

Офицерът ги отведе в края на буренясалия двор, вляво от постройката. Надясно пък се виждаше друга дива поляна с разхвърляни по нея едри камъни. Съдията установи, че тук е доста по-хладно, отколкото долу в града. В чистия въздух се носеше неспирното пронизително цвъртене на цикади.

— Този буренак е бил някога просторна, добре под държана градина, ваше превъзходителство — забеля за началникът на стражата. — А сега в тия гъсталаци не смеят да припарят дори негодниците, които се събират в храма и вътрешния двор. Разправят, че гъмжало от отровни змии — той посочи към един грамаден дъб и добави: — Обвиняемият лежеше под това дърво, ваше превъзходителство, с глава на коренището. Смятам, че първоначално е възнамерявал да си плюе на петите след убийството на Сенсан. Но се е препънал в тъмното и както е бил пиян, това окончателно го е срутило.

— Ясно. Нека сега да влезем вътре.

Докато стражниците отваряха шесткрилата храмова врата с декоративна метална решетка, по главите им се посипаха парченца прогнило дърво. Съдията Ди изкачи трите широки каменни стъпала, прекрачи високия праг и с любопитство огледа огромното полутъмно помещение. Отдясно и отляво се виждаха две редици от по шест масивни каменни колони, подпре ли високите дървени греди на покрива, от който висяха прашни паяжини, подобни на многобройни сиви флагове. Пред стената в дъното смътно се очертаваше солидна абаносова олтарна маса, дълга над три метра и висока към метър и половина. В страничната стена имаше малка тясна врата, а над нея високо в стената бе пробит квадратен прозорец с дървени капаци от вътрешната страна. Сочейки към него, съди ята Ди запита:

— Дали твоите хора ще успеят да го отворят, началник? Доста е тъмно.

По знак на офицера двама стражници отидоха до една ниша в стената зад лявата редица колони. Извадиха от нея две алебарди и се опитаха да отворят с тях капаците на прозореца. Докато се трудеха старателно, съдията Ди тръгна към средата на залата, оглеждайки се безмълвно, като бавно поглаждаше дългите си бакенбарди. Застоялият влажен въздух сякаш задръстваше дробовете му. Нищо наоколо не подсказваше за оргиите, разигравали се тук преди години, освен дупките, издълбани на равни разстояния в стена та, за да се закрепят в тях пламтящи факли, и все пак помещението излъчваше нещо тайнствено и злокобно. Внезапно съдията бе завладян от натрапчивото усещане, че отнякъде го следят невидими враждебни очи.

— Казват, че навремето стените били украсени с огромни пъстроцветни изображения, ваше превъзходителство — заговори току до него началникът на стражата. — Голи богове и богини, а също…

— Нямам навик да надавам ухо за слухове — прекъсна го рязко съдията. Но като видя как замръзна усмивката върху лицето на грубоватия мъж, го запита по-дружелюбно: — Откъде, мислиш, е тази пепел по пода зад колоните?

— Зимно време скитниците си палят огън. Идват да нощуват под покрив, особено през студените месеци, тъй като дебелите стени ги предпазват от дъжд и сняг.

— Но тази купчина пепел в средата изглежда съвсем неотдавнашна — отбеляза съдията.

Пепелта бе струпана в малка хлътнатина, специално издълбана в една от каменните плочи, около която бе изваян венец от лотосови цветчета. Плочата се намираше в самия център на пода, а осемте плочи около нея бяха белязани с някакви чуждоземски знаци. В този миг капаците на високия прозорец в дъното паднаха с трясък. От таванските греди се стрелнаха два малки тъмни силуета. Единият прелетя съвсем близо до главата на съдията със зловещ пронизителен писък. След миг прилепите се насочиха към здрачния купол над централния вход. Сержант Хун бе при клекнал пред олтарната маса и изучаваше пода. Из прави се мъчително и заяви: