Роберт Хюлик - Лакираният параван

Господин Бан поклати бавно глава.

— Да, сега разбирам. Но кой е бил този човек? Може би Куншан?

— Той е главният заподозрян. Веднага след убийството на Гъ е откраднал банкерския тефтер. Нищо чудно да е добър плувец, въпреки че изглежда слабосилен.

— Може би нарочно се е самонаранил, за да си размаже кръвта по лицето, та да не го познаем… — като на себе си проговори господин Бан.

— По-вероятно си е послужил с кръвта на жертвата. А, ето я слугинята. Сега ще разберем как е бил убит Гъ. Запалете благовонието и го дръжте до лицето ми.

Господин Бан послушно изпълни нареждането. Съдията Ди си покри носа и устата със своето шалче и започна да подкопава около сандъка за дрехи. Когато го извади достатъчно, отлепи ивицата намаслено платно, с която бе запечатан капакът, и го повдигна с лопатката.

Лъхна ги непоносима смрад. Господин Бан веднага притисна към лицето си ръкава на дрехата и ожесточено размаха благовонните пръчици, докато двамата се обвиха в синкав облак. В сандъка видяха едно дребно тяло, сгънато на две. Беше облечено само в долни дрехи, на главата му нямаше шапка. Под лявата плешка стърчеше дръжката на нож. Съдията обърна главата на трупа с лопатката, докато се показа едно сбръчкано лице.

— Това ли е Гъ Циюан? — попита той.

Господин Бан кимна, онемял от ужас. Съдията захлопна капака, пусна лопатката на земята и отиде да отвори широко прозореца. Няколко минути жадно вдишва чистия въздух, после оправи шапката си и изтри потта от челото си.

— Когато дойдат нашите хора — каза той на съветника, — наредете им да извадят сандъка. Да го отнесат в съдилището, така както си е, с трупа вътре. Пратете също някого да докара затворена носилка. Тъмничарката да отведе с нея госпожа Гъ право в килията. След това идете да обясните всичко на съдията Дън и му кажете, че аз ще се опитам да туря ръка на Куншан. И да не е той убиецът, от него можем да измъкнем ценни сведения. Вашият господар възнамеряваше утре да ходи в префектурата във връзка с едно спешно дело. Сега обаче, след нашето откритие, по всяка вероятност ще пожелае първо да разпита госпожа Гъ. Ако открия Куншан, мисля, че ще успеем да приключим на сутрешното заседание и след това да потеглим за Биенфу. Напишете си доклада за откриването на трупа, аз ще го подпиша като свидетел. А сега трябва много да бързам.

Навън още беше душно, но каквото и да е, бе за предпочитане пред атмосферата в стаята, от която излизаше. Запъхтян и потен, той мина през центъра на града и се насочи към странноприемница „Феникс“.

Отвътре се носеше гръмогласен хохот, някой пееше. Очевидно гостите още не си бяха легнали и щяха незабавно да го осведомят за едноокия. Отвори му прислужникът и го изгледа смръщено. Явно не обичаше закъсняващите посетители!

Шест пушливи свещи осветяваха пивницата, която сякаш бе станала по-тясна. Към обичайното каре от играчи се бяха присъединили Цяо Тай и Студента, като при всяко късметлийско попадение ревяха с останалите старинни скоропоговорки. Малко по-нататък Ефрейтора бе сложил Розов Карамфил върху коленете си и обгръщаше здраво с една ръка кръста й, докато с другата отмерваше такта на неприличната песен, която госпожицата пееше с пълно гърло. Щом зърна съдията Ди, главатарят на бандитите се провикна:

— Ей, ловецо на крадци, какво става, пипна ли пиленцето?

— Да съм го пипнал ли? Очите му не съм видял!

— Щото тая тук разправя, че нея хубаво си опипал! — извика Ефрейтора и се затресе от смях.

— Отсега нататък ще си викаме баджанаци с теб, нали сме роднини! — той повдигна госпожицата и я постави на пода, след което я плесна с широк жест по задника:

— Хайде сега да ми покажеш на какво те е научил днес тоя брадатият.

Двойката се качи по стълбите, заливайки се от смях. Съдията седна пред масата до прозореца. Цяо Тай взе две чаши от тезгяха и дойде при него. Докато помощникът отпускаше якото си тяло на стола, съдията го попита:

— Куншан мяркал ли се е?

— Никой не го е виждал.

Съдията остави ядно чашата си на масата и каза троснато:

— Трябваше да те послушам. Голяма глупост направих, като го пуснах да се измъкне. А той е достатъчно хитър и си дава сметка, че щом са арестували Лън, съдът може да нареди конфискация на цялото му имущество и тогава сарафинът ще откаже да изплати чековете. — Той се обърна към играчите: — Хей, знае ли някой къде мога да намеря Куншан?