Роберт Хюлик - Лакираният параван

Господин Бан избра малък ресторант на един от хълмовете в града. От балкона пред очите им се разкри чудната гледка на окъпаните в лунна светлина покриви.

Поднесоха им речна риба с исиотов сос, печени бекасини, пушена шунка, супа от пъдпъдъчи яйца и други местни специалитети, така майсторски приготвени, че по някое време съдията Ди се засрами, представяйки си как Цяо Тай седи пред паница каша в странноприемница „Феникс“. Докато вечеряха, съветникът обобщи прегледно всички известни факти около случая Гъ Циюан, а след това и съдията му описа злоупотребите на Лън Циен и кражбата на тефтера му от Куншан. Спомена и за двестате жълтици, съхранявани в касата на Гъ, както и — по-бегло — за това, че едноокият е изнудил банкера.

— Иззех от негодника двата чека — каза в заключение той. — Притежавате ли съдебно досие на този човек?

— Не, ваше превъзходителство. Дори не съм му чувал името. Това е направо чудо, вие за два дни сте научили повече за престъпния свят в този град, отколкото аз, който съм роден в него!

— Обстоятелствата ми помогнаха — скромно каза съдията Ди. — А да, дочух, че госпожа Гъ била много по-млада от покойния си съпруг. Знаете ли кога са се оженили и дали той е имал други съпруги и наложници?

— Навремето господин Гъ е имал три съпруги. Но първата и третата скоро починали, а миналата година си отиде и втората. Понеже беше минал шейсетте и всичките му деца са задомени, хората помислиха, че ще си вземе само някоя наложница, за да се грижи за него. Той обаче веднъж посетил едно дюкянче за копринени тъкани, зареждано от неговата фирма. Собственикът, някой си Сие, бил починал малко преди това и вдовицата се опитвала да продължи търговията, но затъвала все повече в дългове. Старият се влюбил и набързо се ожени за нея. Отначало хората много се смееха, но новата госпожа Гъ се оказа отлична домакиня и когато мъжът й започна да страда от стомах, тя се грижеше всеотдайно за него. Накрая всеобщото мнение обяви решението му за мъдро.

— Нещо да се е чувало за изневери на дамата?

— Никога! Репутацията й е безупречна. Затова и не си позволих да я привикам в съда, а я разпитах в собственото й жилище след трагедията. Разбира се, правилата за благоприличие бяха спазени и жената отговаряше иззад един параван, придружена от прислужница.

Съдията си каза, че няма да е зле да се срещне с тази вдовица. Похвалните думи на господин Бан никак не се връзваха с любовното приключение на Цяо Тай.

— Много ми се иска да видя мястото, където се е разиграла трагедията — обяви той. — Имаме на разположение цяла вечер. Защо не идем да огледаме жилището на госпожа Гъ? Ще ме представите като служител, временно придаден към съдилището.

Господин Бан незабавно прие и добави:

— И на мен ми се иска да хвърля още едно око в спалнята. Можем да го направим, без да притесняваме вдовицата, защото, както научих, тя е заключила помещението и се е преместила другаде в къщата.

След като уреди сметката, съдията Ди предложи да наемат стол с носачи, но господин Бан възрази, че куцането няма да му попречи да слезе по склона. Без да бързат, двамата скоро стигнаха до къщата на госпожа Гъ. От двете страни на лакираната в черно порта с меден обков се издигаха яки гранитни колони. Домоуправителят ги въведе в обширен салон със старинни кресла и масивни абаносови маси. Поднесе им чай и плодове и отиде да уведоми господарката си за посещението. Не след дълго се завърна с връзка ключове в ръка и каза, че госпожа Гъ не възразява те да направят оглед. Заедно с него бе пристигнал един слуга с фенер и домоуправителят преведе цялата група по истински лабиринт от коридори и дворчета, докато излязоха в една малка градина, оградена с бамбуков плет. Господин Гъ си бил избрал за жилище ниската постройка, която се виждаше в дъното, обясни домоуправителят, понеже от терасата й имало хубав изглед към градината и реката. Той отключи масивната врата и запали една свещ върху масичката в средата.

— Ако не ви е достатъчно светло — добави той, — ще запаля и голямата маслена лампа.

Съдията огледа набързо стаята. Мебелировката беше оскъдна и вътре дъхтеше на застояло, след като два дни прозорците бяха стояли затворени. Той тръгна към една тясна врата в дъното. Домоуправителят му отключи. Съдията слезе три стъпала и се озова в тесен коридор, който извеждаше на обширна мраморна тераса. Под нея градината се спускаше плавно до реката, вляво блестяха на лунната светлина зелените керемиди на беседката, където старият господин Гъ бе вечерял за последен път.