Роберт Хюлик - Лакираният параван

И без да обръща внимание на протестиращата жена, той побърза да запали и четирите фитила на голямата лампа, след което я вдигна над главата си и се загледа в тавана. Госпожа Гъ също обърна очи нагоре. Беше пребледняла и дишаше на пресекулки.

— Лошо ли ви е, госпожо? — тревожно попита малката слугиня.

Без да отвърне, господарката й направи крачка назад, отстъпвайки пред облака мухи, който се виеше около лампата.

— Я вижте… — каза съдията на съветника Бан, — слизат надолу. Нещо друго ги привлича сега, не светлината!

Възрастният мъж го гледаше облещен. Очевидно се питаше дали неговият придружител не е изпаднал във внезапно умопомрачение. А съдията отиде до леглото и се наведе ниско, за да разгледа пода. После се изправи чевръсто и заяви:

— Чудна работа, кацат по края на завесата — той се наведе отново, повдигна завесата и надникна под леглото: — Аха, ясно! — провикна се той. — Нещо върху плочите ги привлича. Не, не върху плочите, а под тях.

Глух вик го накара да застине за миг. Госпожа Гъ се смъкна на пода, очевидно припаднала. Момичето се спусна и коленичи до нея. Съдията също направи няколко крачки към проснатото тяло и го погледа замислен, докато господин Бан шепнеше уплашено:

— Сигурно сърцето…

— Нищо подобно! — отсече съдията и заповяда на слугинята: — Остави господарката си на мира и ми помогни да отместим леглото. Сигурно е тежко. А и вие, Бан, може би ще побутнете малко?

Оказа се обаче, че леглото без затруднение се плъзна по полираните плочи чак до прозореца. Съдията коленичи, за да разгледа пода. Измъкна от ръкава си една зъбочистка и замушка с нея във фугите между камъните.

— Някои от плочите са вадени скоро — обяви той на стария съветник. После нареди на слугинята: — Тичай в кухнята и донеси един нож и лопатка. И да се върнеш веднага, после ще кудкудякаш с останалите прислужници! Чу ли?

Момичето хукна подплашено, а съдията се обърна със замислено изражение към господин Бан и промърмори:

— Дяволски план, наистина!

— Да, ваше превъзходителство — побърза да се съгласи съветникът, макар от обърканото му изражение да личеше, че няма понятие, какво иска да каже придружителят му.

Без да му обръща повече внимание, съдията си поглаждаше умислено бакенбардите, все така вторачил очи в пода. Когато се появи слугинчето, той грабна от ръката му кухненския нож и се зае да отдели и да повдигне две плочи от настилката. Отдолу се показа влажна пръст. Съдията смени ножа с лопатката и вдигна още четири плочи, които преди това бе размърдал с ножа. Отвореният четириъгълник беше приблизително пет крачки на три. Съдията запретна дългите си ръкави и започна да загребва издълбоко ровкавата пръст.

— Това не е работа за негово превъзходителство! — притеснено извика господин Бан. — Нека да повикам прислужниците.

— Мълчете! — сряза го съдията.

Тъкмо в този миг бе усетил нещо меко под лопатата. От дупката се разнесе тежка миризма, сред пръстта се мярна къс червена кожа.

— Ето го и четвъртия сандък за дрехи! — извика съдията и се обърна към младото момиче, коленичило до господарката си: — Тичай при входа! Кажи на вратаря, че съветникът Бан му заповядва незабавно да отиде до съдилището и да доведе началника на стражата с четирима от неговите хора и с жената на тъмничаря. На връщане вземи няколко благовонни пръчици от домашния олтар и ги донеси тук. Бързай!

Той изтри потта, избила по челото му. Господин Бан гледаше съчувствено към проснатата на пода жена.

— Не можем ли да я настаним по-удобно, ваше превъзходителство? Тя… — боязливо се обади той.

— Не! — сряза го съдията. — На хлад върху плочите ще й мине по-бързо. Тя много добре знае, че трупът на нейния мъж е заровен тук. Съучастничка е на убиеца.

— Но нали мъжът й скочи в реката, ваше превъзходителство! Аз го видях… с очите си го видях, когато скачаше!

— Обаче тялото така и не се намери, нали? Аз пък ви казвам, че Гъ Циюан е бил убит в тази стая, когато се е върнал за лекарството си.

— Кой тогава излезе тичешком оттук?

— Убиецът! Планът му е бил старателно подготвен. Веднага е заровил Гъ под плочите, нахлузил е робата и шапчицата му, нацапал си е лицето с кръв и е изхвърчал навън в градината. Вие сте очаквали отвътре да излезе Гъ, онзи е бил с неговата роба и с неговата шапка, които са ви така добре известни, а и крясъците му и кръвта по лицето са ви уплашили, затова няма нищо чудно в объркването ви. Убиецът първо се е затичал към беседката, но без да се приближава много. Насред пътя е променил посоката, хукнал е към реката и се е хвърлил в нея. Предполагам, че се е оставил на течението да го довлече до някое пусто място, където е излязъл, оставяйки на брега шапчицата за заблуда.