Христо Калчев - Цикълът на Месалина

Това беше блъф. Ефектен, но блъф.

На 28 юли Ангел Григоров подписа преотстъпването на лиценза на „Янтар“, на 2 август навърши четирийсет години в тесен приятелски кръг, а на 6-ти, неделя, се качи на вилата си в Бояна и се разстреля с ловната си пушка.

Радиото съобщи за самоубийството във вечерната си емисия. Императора четеше Шекспир на поляната на „Ангор“, лятната си резиденция край язовир „Огняново“, и чакаше Нели да го извика за вечеря. Погледът му попадна на един пасаж. „Във всеки звяр има капка милост! В мен — не… Значи не съм звяр!“

— Напротив, звярът се пробуди!

— Каза ли нещо, Вал?

Не беше усетил Нели да излиза на верандата.

— Говоря си сам като лудите! — разсеяно отговори Императора.

— Тръгва! — чу Козела и запали колата. На „Патриарх Евтимий“ и „Левски“ настигна хюндая на главния секретар на МВР, остави две буферни коли и го последва. Секретарят, първият цивилен втори човек в министерството, зави по „Цариградско шосе“ и пое към Пловдив. Козела го следваше. Поддържаха средно около сто и двайсет километра в час, но след караулката секретарят Бързашки натисна газта до сто и шейсет. За беемвето на генерал Иван Жаров това беше средна скорост, но за японската лимузина почти пределна. Набра мобифона.

— Кара като луд — каза той, когато го свързаха. — Поднесете му подаръка веднага след мотел „Ихтиман“.

Емил Бързашки имаше любовница, която щеше да го чака в „Новотел“ — Пловдив. Беше наел апартамент и предупредил жена си, че ще отсъства до събота. Беше четвъртък и бързаше да се отдаде на римски удоволствия с едрогърдата секретарка и манекенка Грета, която доскоро делеше със самоубилия се президент на „Янтарбанк“. Беше осем вечерта, време за новините. Бързашки изключи касетофона и докато сверяваше часовника си с радио „Хоризонт“, нещо твърдо се блъсна в колата, прелетя през покрива и падна далеч зад него. Наби спирачки и излезе. Торпедото и фаровете бяха в кръв… С разтреперени крака се върна стотина метра и видя мъжки труп, проснат по гръб върху асфалта. Трябва да изчезвам!, помисли в луда паника той, когато до него спря „БМВ-7 М“ и се появи Пентхаус с изумителна руса красавица…

— Напредва ли Концернът, Пентхаус?

— Горе-долу, Императоре…

— Викай ми Вал… ако това не те затруднява?

— Добре, Вал. Помниш ли моя прякор?

— Помня, Козел — Императора се усмихна приветливо. — Искаш ли едно уиски?

Пентхаус кимна. Седяха един срещу друг в приемната на „Нерон-Кали“, слушаха роковете на Георги Минчев и се наслаждаваха на онова, което американците наричаха Freedom from fear — „Свобода от страх!“ — състояние, което до такава степен обожаваха зад океана, че го бяха вписали като основно изискване в конституцията си.

— Заложи ли капаните?

— Шест трапа са пълни.

— От общо…

— Около трийсет. Ще те информирам подробно.

— Добре. Наздраве! — пиха. — Банките гърмят една след друга. „Калибанк“ е непоклатима, но БЕП може да бъде пометена от пороя.

— „Булбанк“ ми обеща реинвестиция…

— Заеби държавата, Козел. Предизвикай ревизия. Ще ти пратя мои кучета… истински финансови питбули. Уволняваш президента, целия борд, назначаваш президент Йосиф Каров и подготвяме сливане, формално. „Кали“ плаща с левове, но приема само долари. БЕП отваря менфрейм в Берн и служи само и единствено като канал за износ на валута. Тогава инфлацията на болшевишките боклуци ще ни гепи за кура!

— Как ще плащам заплати, премии, въоръжаване, превъоръжаване?

— Чрез „Калибанк“, Козел. Вписваш моята пехота в Ескадрона, раздаваш им сержантски чинове, назначаваш наш човек за счетоводител и хем „SIC“ сит, хем „ВИС-2“ цял. Ясно ли ти е?

— Да, Вал, но тогава трябва да наемем общ юридически съветник.

— ДВД, адвокатът Димо Вергил Димов. Поема делата на обединената структура и ние заминаваме да си печем задни-ците на Бахамските острови.

Козела се усмихна криво.

— Това би значело пълно и окончателно сливане на полиция и ъндърграунд.

— Козел, ние само ще му предадем официална юридическа и финансова форма.

Козела изпадна в дълбоко мълчание.

— Имам проблеми, Вал. Трябва да назнача нов шеф на Ескадрона. По устав не мога да съвместявам двете длъжности.

— Теди?

— Именно Теди. Студенокръвна жаба, змия…

— Наша порода? — усмихна се Императора. — Офисът в Синсинати действа, негрите поеха дрогата… „Братството на Йехова“ е под око… Време е Тодор Токев да се връща. Генерал Токев, исках да кажа.