Волтер - Задиг (или съдбата Ориенталска история)

от Сади 1 1 Сади — знаменит персийски поет, живял през XIII в., автор на сборник стихове „Гулистан“ (Розова градина) и „Бустан“ (Овощна градина). .

Осемнайсети ден на месец шевал, лето 837 на егира 2 2 Егира или хиджра на арабски — годината на бягството на Мохамед от Мека в Медина (622 г.), откогато започва мохамеданското летоброене.

Очарование на зениците, мъчение на сърцата, светлина за духа, не целувам праха под вашите крака, защото вие почти не стъпвате или стъпвате само по персийски килими или рози. Поднасям ви превода на книгата на един стар мъдрец, който освен щастието да няма никаква работа, има и щастието да напише за развлечение историята на Задиг, произведение, което казва повече, отколкото изглежда, че казва. Моля ви да го прочетете и да го прецените, защото, макар да сте в пролетта на живота си, макар и да ви се предлагат всички наслади, макар да сте красива и вашите дарби да ви разхубавяват още повече, макар че ви възхваляват от вечер до сутрин и макар че въз основа на всичко това имате право да нямате никакъв здрав разум, вие все пак имате мъдър ум и тънък вкус и аз съм ви чувал да разсъждавате по-добре и от стари дервиши с дълги бради и островърхи калпаци. Вие сте скромна и не сте никак мнителна, вие сте блага, без да бъдете слаба, вие сте разумно благодетелна, обичате приятелите си и не си създавате врагове. Вашият ум никога не черпи наслада от стрелите на злословието, нито говорите лошо за хората, нито вършите зло, макар че това би било страшно лесно за вас. И най-после вашата душа винаги ми се е струвала чиста като красотата ви. У вас има дори малка склонност към философия, която ме кара да вярвам, че вие ще се насладите повече от всеки друг на произведението на един мъдрец.

То е било написано най-напред на старохалдейски, език, който нито вие, нито аз разбираме. Превели го им арабски, за да забавляват знаменития султан Улуг-Бег 3 3 Улуг-бег (1394–1449 г.) — като управител на Самарканд и по-късно султан на Согдиана събрал в двореца си видни учени — математици, астрономи и др. . Това било по времето, когато арабите и персийците почвали да пишат „Хиляда и една нощ“, „Хиляда и един ден“ и т. н. Улуг предпочитал да чете „Задиг“, но султанките предпочитали „Хиляда и един“.

— Как можете — казал им мъдрият Улуг — да харесвате повече приказки, които са без смисъл и не значат нищо?

— Именно затова ги обичаме — отговаряли султанките.

Лаская се от мисълта, че вие не им приличате и че ще бъдете истински Улуг. Надявам се дори, че когато се уморите от общи разговори, които доста приличат на „Хиляда и един“, само че са по-малко забавни, аз ще издебна един миг, за да имам честта да ви говоря разумно. Ако бяхте Талестрис 4 4 Талестрис — царица на амазонките, посетила Александър Велики. по времето на Скандор, сина на Филип, ако бяхте Савската царица 5 5 Савската царица, посетила цар Соломон. по времето на Сюлейман, то тогава не вие, а тези царе биха дошли да ви посетят …

Моля небесните сили насладите ви да бъдат без примес, красотата ви трайна и щастието ви без край.

По времето на цар Моабдар живееше във Вавилон един младеж, наречен Задиг, с нрав добър по рождение и укрепнал чрез възпитание. Макар че беше богат и млад, той знаеше да възпира страстите си, не се представяше за това, което не беше, не желаеше винаги да бъде прав и умееше да бъде снизходителен към слабостите на хората. Учудваха се, когато виждаха, че макар и много духовит, той никога не оскърбяваше хората с подигравки при онези мъгляви, несвързани и шумни брътвежи, при онези дръзки злословия и невежи съждения, при грубите плоски шеги и празния словесен шум, които във Вавилон се наричат „светски“ разговори. От първата книга на Зороастър той беше научил, че честолюбието е балон, напълнен с вятър, и пробиеш ли балона, изскачат вихри. И главно Задиг не се хвалеше, че презира жените и ги покорява. Беше щедър и не се страхуваше да прави услуги на неблагодарници съгласно с великото поучение на Зороастър: „Когато ядеш, дай и на кучетата да ядат, дори и да те ухапят.“ Той беше толкова мъдър, колкото изобщо може да бъде мъдър един човек, защото се стремеше да живее с мъдреци. Изучил науките на древните халдейци, той познаваше физическите начала на природата такива, каквито те бяха известни тогава, и знаеше за метафизиката това, което се е знаело за нея във всички времена, сиреч доста малко. Въпреки новата философия на своето време той беше твърдо убеден, че годината се състои от триста шейсет и пет дни и четвърт и че слънцето е в центъра на света, и когато главните маги с обидно високомерие му казваха, че има вредни убеждения и че е враг на държавата, щом вярва, че слънцето се върти около себе си и годината има дванайсет месеца, той мълчеше без гняв и без презрение.