Волтер - Задиг (или съдбата Ориенталска история)

— Е, какво — рече Задиг, — ето една достойна жена, която наистина е обичала съпруга си.

— О — отвърна Азора, — ако знаехте какво вършеше тя, когато я посетих!

— Какво вършеше, прекрасна моя Азора?

— Отбиваше потока!

Азора обсипа вдовицата с толкова хули, заля я с такива жестоки упреци, че тази прекалена проява на възмутена добродетел не се хареса на Задиг.

Той имаше един приятел, наречен Кадор, който беше един от онези млади хора, у които жена му виждаше повече почтеност и достойнства, отколкото у другите; Задиг му се довери и доколкото беше възможно, си осигури неговата вярност чрез един значителен подарък. След като прекара два дни при една от приятелките си на село, Азора се върна на третия ден в къщи. Разплаканите слуги й съобщиха, че мъжът й е умрял внезапно предната нощ, че те не смеели да й обадят тази злокобна вест и току-що погребали господаря си в гробищата на дедите му в дъното на градината. Азора плака, скуба си косите и се закле да тури край на живота си. Вечерта Кадор й поиска позволение да й говори и двамата плакаха заедно. На следния ден те плакаха по-малко и обядваха заедно. Кадор й довери, че неговият приятел му оставил по-голямата част от имуществото си и че за него ще бъде щастие да може да сподели богатството си с нея. Дамата се разплака, разсърди се, после омекна; вечерята беше по-дълга от обеда, те си говореха с повече доверие. Азора възхваляваше покойния, но призна, че той имал недостатъци, каквито Кадор не притежавал.

Посред вечерята Кадор започна да се оплаква от силни болки в далака; разтревожена и отзивчива, дамата заповяда да донесат всички благовонни масла, с които се мажеше, за да опита дали някои от тях няма да се окажат лековити за болки в далака. Много съжаляваше, че великият Хермес не е още във Вавилон и дори благоволи да докосне мястото, където Кадор чувствуваше тъй остри болки.

— Често ли страдате от тази жестока болест? — каза му тя състрадателно.

— Понякога ме докарва до ръба на гроба — отговори й Кадор — и има само един-единствен лек, който може да облекчи болките ми: върху далака ми трябва да се сложи носът на човек, умрял предния ден.

— Виж ти какъв странен цяр! — рече Азора.

— Не по-странен — отговори той — от муските на господин Арну срещу апоплексия. 6 6 По това време живееше един вавилонянин, който според вестниците лекувал и предотвратявал апоплексия чрез маска, закачена на врата. — Б.а.

Този довод, прибавен към изключителното достойнство на младежа, накара най-после дамата да се реши. „В края на краищата — каза си тя — нима когато мъжът ми мине от вчерашния свят в утрешния по моста Чинавар, ангелът Азраел ще откаже да го пусне, защото носът му ще бъде малко по-къс в отвъдния живот, отколкото в земния?“ И така, тя взе един бръснач, отиде в гробницата на съпруга си, обля я със сълзите си и се приближи, за да отреже носа на Задиг, който се бе излегнал в гроба. Задиг се надигна, държейки с една ръка носа си, а с другата посегна към бръснача.

— Госпожо — каза й той, — не упреквайте толкова младата Косру, намерението да ми отрежете носа струва толкова, колкото и желанието й да отбие един поток.

Задиг се увери от опит, че както е писано в книгата на Зенд, първият месец на брака е меден месец, а вторият — пелинов. След известно време той беше принуден да изпъди Азора, която беше станала много своеобразна, и потърси щастието си в изучаването на природата. „Няма по-щастлив човек от философа — казваше си той, — който чете великата книга, която Бог е разтворил пред очите му. Истините, които открива, си остават негови: той храни и възвишава душата си и живее спокоен, не се опасява, че хората могат да му сторят зло, нито че нежната му съпруга може да дойде да му отреже носа.“

Изпълнен с тези мисли, Задиг се оттегли в една вила край брега на Ефрат. Там той не се занимаваше да пресмята колко дюйма вода изтичат за една секунда под сводовете на някой мост, нито дали през месеца на мишката вали един лакът дъжд повече, отколкото през месеца на овцата. Не си въобразяваше, че може да направи коприна от паяжини, нито порцелан от счупени шишета; изучаваше главно свойствата на животните и на растенията и скоро придоби такава проницателност, която му разкри хиляди различия там, където другите хора виждат само еднообразие.

Един ден, както се разхождаше из една горичка, Той видя, че към него тича първият евнух на царицата, последван от много слуги, те всички изглеждаха крайно разтревожени и тичаха насам-нататък, сякаш са се залутали и търсят нещо много ценно, което са загубили.