Франк Хърбърт - Децата на Дюн

— Както и на мен, повярвай ми — кимна Лито. — Но такава ще бъде вселената, която ще създам.

— А защо?

— Заради урока, който научих на Дюн. Ние превърнахме смъртта в постоянно доминиращ фантом в живота на тукашните хора. С присъствието си мъртвите промениха живите. Хората в такова общество буквално потъват в коремите си. Но щом удари часът на неизбежната противоположност, когато те се разбудят и изправят на краката си, виждаш, че всъщност са красиви и силни.

— Не приемам такъв отговор на своя въпрос — възпротиви се Фарад’н.

— Братовчеде, ти не ми вярваш.

— Също като баба ти.

— Има защо — съгласи се Лито. — Но макар и неохотно, тя приема урока, защото е длъжна да го направи. В края на краищата бин-джезъритките са прагматични. Знаеш, че споделям становището им за нашия свят. Ти също носиш отличителните белези на вселената ни. Запазил си придобитите си навици да управляваш, изготвяйки каталог на всеки от обкръжението си с оглед на неговата стойност и възможна заплаха.

— Съгласих се да бъда твой писар.

— Защото предложението ти се стори забавно и в определена степен ласкаеше истинския ти талант, а той е на историк. Ти си направо гений в разчитането на настоящето, изхождайки от миналото. И няколко пъти ме изпревари.

— Не ми се нравят забулените намеци и внушения — каза Фарад’н.

— Добре. Ти падна от висотата на безмерната си амбиция до сегашното скромно обществено положение. Баба ми не те ли е предупредила за безкрая на вечността? Той ни примамва като прожектор в нощта, отнемайки от взора ни способността за реална преценка на възможностите на онези, чиито предели са ограничени.

— Бин-джезъритски афоризми! — възнегодува Фарад’н.

— Но дават много точна представа — каза Лито. — В „Бин Джезърит“ вярваха, че могат да предскажат хода на подобна еволюция. Те предполагаха, или по-точно се уповаваха в надеждата си, че ще продължават да тежат на своето място едновременно с разгръщането на плана за целенасочено размножаване и създаване на точно програмирани индивиди. Докато аз не бях белязан с подобна рефлексивна слепота. Фарад’н, огледай ме внимателно и ще разбереш, че вече не съм изцяло човешко същество.

— В същото ме уверява и сестра ти — колебливо изрече принцът. — Абоминацията ли е причина?

— Може би, ако изхождаме от дефинициите на Сестринството. Харум е жесток самовластник. И в мен има от неговата жестокост. Отбележи нещо важно — жесток съм като земеделския стопанин, а моята ферма е вселената на хората. Някога свободните отглеждаха орли като домашни питомци, а аз ще имам до себе си опитомения Фарад’н.

Другият внезапно помръкна, преди да каже:

— Тогава се пази от моите нокти, братовчеде. Много добре знам, че сардукарите ми ще бъдат готови преди твоите свободни. Нанесената от нас рана ще бъде болезнена и тежка, а наоколо има достатъчно чакали, които ще се погрижат за слабите и безпомощните.

— Обещавам, че добре ще си послужа с теб — рече Лито. После се наведе напред. — Нали ти казах, че вече не съм човек? Братовчеде, трябва да ми повярваш. От моите слабини няма да се пръкнат потомци, тъй като вече нямам слабини. Ето защо съм принуден да прибегна към второто си коварство.

Фарад’н запази мълчание, прозрял най-сетне същността и насоката на чуждите аргументи.

— Ще застана срещу всяка досегашна максима и предписание на свободните — продължи Лито. — И всички ще трябва да ме приемат, защото няма да имат друг избор. Теб задържам уж заради годежа, но ти и Ганима всъщност няма да се сгодявате. Сестра ми ще се омъжи за мен!

— Как…

— Казах, че ще има сватба. Ганима трябва да продължи рода атреидски. Запазва се и програмираното размножаване на „Бин Джезърит“, което сега става моя грижа.

— Отказвам — заяви Фарад’н.

— Отказваш да си баща в династията на атреидите?

— За каква династия говориш? Та ти ще останеш на трона хиляди години.

— И ще оформям потомците ти по мой образ и подобие. Програмата за целенасочено раждане и отглеждане ще бъде най-интензивното действие в цялата човешка история. Ще създам миниатюрна екосистема. Разбери, че каквато и да е стратегията, избрана от някой животински вид за неговото оцеляване, тя задължително трябва да бъде положена върху основата на взаимообвързани общности, реципрочна зависимост и съвместна дейност съобразно замисъла на общия проект, който всъщност е самата система. И тогава ще създаде най-съвършените и интелигентни владетели на всички времена.