Франк Хърбърт - Децата на Дюн

— Служиш си с красиви думи за отвратителното…

— А кой ще оцелее след идването на Крализец? — попита Лито. — Обещавам ти, че той ще дойде.

— Ти си луд! Ще разбиеш Империята.

— Разбира се, че ще го направя, а колкото до лудостта, казах, че вече не съм човек… Но ще създам ново съзнание у всички хора. Под пустините на Дюн се намира потайно място, където е струпано най-голямото съкровище във вселената. Не те лъжа. Когато умре последният червей и последното късче мелиндж бъде обрано по нашите пясъци, тези дълбоко скрити богатства ще заизвират отвсякъде. След като помръкне мощта на монопола върху подправката и скритите запаси бъдат изчерпани, в нашия свят ще се появят нови сили. Време е човеците отново да се научат да живеят с инстинктите си.

Ганима свали ръката си от облегалката на трона застана до Фарад’н и докосна дланта му.

— Както майка ми не беше съпруга, ти също няма да си съпруг — добави Лито, — Но може би ще обичаш, а това е достатъчно.

— Всеки ден и всеки миг носят промяната — рече Ганима. — Човек се учи, като постепенно опознава и приема тези мигове.

Фарад’н усети топлината от настойчивото присъствие на мъничката й ръка. Долавяше приливите и отливите на Литовите доводи, макар че Гласът не бе използван нито веднъж. Призивът бе преди всичко към волята и смелостта, а не към мисловните ценности.

— Това ли предлагаш на моите сардукари? — запита той.

— Много повече, братовчеде, много повече. Предлагам Империята на твоите потомци. Предлагам ти мир.

— И какви ще са последствията от твоя мир?

— Неговата противоположност — отвърна Лито със спокоен глас и ясно доловим присмех.

Фарад’н тръсна глава и каза:

— Според мен цената е прекалено висока за воините ми. Ще трябва ли да остана писар и прикрит баща на вашето царствено родословие?

— Задължително.

— А ще използваш ли принуда, за да приема твоето разбиране и средствата ти за постигане на мира?

— Да.

— Всеки ден обаче ще срещаш моята съпротива.

— Именно това очаквам от теб, братовчеде. Затуй и изборът ми се спря на твоята персона. Всичко ще бъде направено по официален път. Ще ти дам ново име. Отсега нататък ще те наричат Нарушаване на Навика, което в нашия език се произнася „Харк ал-Ада“. Хайде, братовчеде, не се прави на глупак. Баба ми добре те е подготвила. Дай ми своите сардукари.

— Дай му ги — като ехо дойде и гласът на Ганима. — Така или иначе, той ще си ги вземе.

Фарад’н долови в тона й страх за самия него. А може би и любов? Но сега не се изискваше разумно решение, а интуитивен скок в неизвестното.

— Вземи ги — каза Фарад’н.

— Нима? — възкликна Лито.

После стана от трона с причудливо гъвкаво движение, което показваше, че с лека ръка поддържа пълен контрол над страховитата сила в себе си. Слезе при Ганима, обърна я внимателно в профил, след това сам се обърна и долепи гърба си към нейния.

— Гледай внимателно, братовчеде Харк ал-Ада. Винаги ще се намираме в това положение. Тъй ще застанем и когато се женим. Гръб до гръб, всеки от нас загледан натам, откъдето може да дойде заплахата за другия, така че да опазим цялото, което винаги сме били.

Отдели се от сестра си, погледна с присмех към Фарад’н и снижи глас:

— Братовчеде, не го забравяй, когато си лице в лице с нея. Спомняй си го, когато й нашепваш любовни слова, изкушен в най-голяма степен от навиците и привичките, с които давам израз на своя мир и доволство. Тогава гърбът ти ще остава незащитен.

Извърна се, слезе по стъпалата към очакващите го придворни, увлече ги след себе си като ято и напусна залата.

Ганима отново хвана ръката на Фарад’н, но погледът й остана прикован в отсрещния край на огромната зала още дълго след като Лито бе излязъл.

— Единият от нас трябваше да приеме нечовешкото страдание — каза тя, — а брат ми винаги е бил по-силният.

За новодошлия обичайното впечатление от Аракис е отчайващата картина на голо и безплодно пространство. Чужденецът не може да се сети за нещо, което би могло да расте и живее в откритата и неплодоносна пустош, която никога не е раждала, а и не се очаква да го стори.