Франк Хърбърт - Децата на Дюн

— Кажи ми, Джавид — рече Джесика — откъде си?

— Аз съм обикновен свободен от пустинята — отвърна той, но всеки звук подсказваше колко лъжлив е отговорът му.

Зебаталеф се намеси с обидна, почти подигравателна почтителност:

— Милостива госпожо, много имаме да си спомняме за едно време. Знаете, че бях един от първите, които доловиха светостта на вашия син.

— Но не беше сред неговите федейкини(*) — каза тя.

— Не, госпожо. Бях обзет от по-философско влечение — учех, за да стана жрец.

Така осигури запазването на кожата си — помисли Джесика.

— Милостива госпожо — обади се Джавид, — очакват ни в кийпа.

Тя отново отбеляза странния му акцент като въпрос, на който задължително трябваше да намери отговор.

— Кой ни очаква? — попита тя.

— Синодът на Вярата, в който са всички, опазили сияйно чисти името и делата на вашия свещен син — отговори Джавид.

Джесика се огледа и забеляза, че Алая се усмихва на жреца. После запита:

— Дъще, дали този мъж е от назначените от теб лица?

Алая потвърди с думи и кимване:

— Човек, когото очакват велики дела.

Джесика видя, че на Джавид не му стана особено приятно от проявеното внимание и го набеляза за специално проучване от страна на Гърни. Приближи се и самият той с петима от доверените си хора и даде знак, че подозрителните пипльовци са били разпитани. Движеше се с широката крачка на уверен в мощта си мъж и хвърляше бързи погледи вляво, вдясно и навсякъде, а от него струеше спокойната бдителност, на която бе научен от наръчника за прана-бинду на „Бин Джезърит“. Гърни представляваше опасна машина от заучени и поддържани рефлекси, един съвършен унищожител, и макар че някои смъртно се бояха от него, Джесика го обичаше и ценеше повече от всички останали живи мъже на този свят. Белегът, оставен от бич от мастилена лоза, разделяше по дължина цялата му челюст и му придаваше зловещо изражение, но лицето му се смекчи от усмивка, когато видя Стилгар.

— Добре сторено, Стилгар — каза той.

Двамата стиснаха здраво ръцете си, както го правят свободните.

— Ритуалът… — напомни Джавид, като докосна ръката на Джесика.

Тя се дръпна назад и подбра внимателно думите си за подходящо регулираната мощ на Гласа(*), като тонът и дикцията й бяха пресметнати за точно емоционално въздействие върху Джавид и Зебаталеф:

— Върнах се на Дюн, за да видя внуците си. Трябва ли да губим време за тази жреческа безсмислица?

Зебаталеф така се стресна, че устата му остана отворена, очите му не успяха да скрият обзелата го тревога и се огледаха за други, които бяха чули думите й. Лицата издаваха и двамата. Жреческа безсмислица! Какъв ли щеше да бъде ефектът от тези думи, изречени от майката на техния месия?

Ето че Джавид потвърди оценката на Джесика. Устните му се свиха, след което преляха в усмивка. Но очите му не се усмихнаха и не пропуснаха да отбележат слушателите. Джавид вече познаваше всеки от членовете на групата. Може би дори мислено подготвяше оперативен план за тези, които отсега нататък щяха да бъдат следени по специален режим. Само секунди по-късно той изтри усмивката си с рязкост, която показваше, че бе осъзнал собствената си глупост. Но не пропусна да намекне, че е подготвен, защото бе добре запознат със способностите на лейди Джесика. С рязко и кратко кимване той отдаде, дължимото на тези способности.

Джесика претегли непосредствените потребности с мълниеносен ход на мисълта си. Едва забележим знак на ръката й към Гърни щеше да доведе до моменталната смърт на Джавид. Можеше да стане веднага заради ефекта, както и по-късно и на по-спокойно място, така че да прилича на нещастен случай.

Когото се стремим да прикрием вътрешните си подбуди, целият организъм вие от измамата — помисли тя. Подготовката в „Бин Джезърит“ зависеше от това откровение — да издигне посветените над привидността и да ги научи да четат в разкритата човешка природа на останалите. Тя прецени като твърде ценна интелигентността на Джавид, защото бе помогнала за временното постигане на равновесие. Ако той е готов да бъде склонен, можеше да се окаже нужната бръмка на веригата, пролуката към жреческото съсловие в Аракийн. Освен това бе човек на Алая.

— Моята официална група трябва да остане малка — каза Джесика. — Все пак имаме място за едно попълнение. Джавид, ще дойдеш с нас. Съжалявам, Зебаталеф. Джавид… ще присъствам на тази, ъъ, тази церемония, ако настояваш.

Джавид си позволи да въздъхне дълбоко и да заяви с тих глас: