Франк Хърбърт - Децата на Дюн

В течение на няколко минути, необходими й да се върне към обичайното си състояние, Джесика си даде точна сметка за силата на своята надежда да установи неистинността на носещите се слухове.

А близнаците? — зададе тя въпрос сама на себе си. — Нима и те са загубени?

Съвсем бавно, както подобава на майката на един бог, лейди Джесика излезе от сянката и спря в самия край на подвижната стълба. Нейната свита остана на мястото си, както й бе наредено. Следващите няколко мига бяха от съдбоносно значение. Джесика застана сама в целия си ръст пред огромната тълпа. Дочу нервното прокашляне на Гърни Халик зад гърба си. Гърни бе протестирал: Дори без предохранителен щит? За Бога, жено! Ти си побъркана! Едно от най-ценните му качества бе пълното покритие между думи и дела. Той неизменно казваше това, което искаше да каже, и винаги го изпълняваше. Направи го и сега. Човешкото море издаде звук, подобен на съсъка на гигантски пясъчен червей, когато тя се появи. Светата майка вдигна ръце за благослов, към който Империята бе привикнала благодарение на духовенството. С отделни по-бавно реагиращи групички, но все още като единен гигантски организъм, хората коленичиха. Дори официалните лица не направиха изключение.

Джесика отбеляза местата на по-бавните, макар да бе напълно сигурна, че и други очи — както зад нея, така и на агентите й в тълпата — бяха запаметили временната картина, с помощта на която щяха да издирят онези от присъстващите, които за момент се поколебаха.

Докато тя стоеше с вдигнати ръце, Гърни и останалите стражи също излязоха. Те бързо се спуснаха по стълбата, без да обръщат внимание на слисаните погледи от официалната група, отправяйки се към агентите, които направиха опознавателен знак с ръка. Също така бързо и ветрилообразно се пръснаха в морето от хора, като прескачаха коленичили фигури и се втурваха в тесните места, оставени за минаване. Неколцина от вече белязаните осъзнаха опасността и се опитаха да побягнат. Те бяха първите жертви — хвърленият нож и задушаващата примка ги приковаха. Останалите бяха изтикани като стадо от навалицата, с вързани ръце и крака.

През цялото време Джесика остана в непроменена поза, благославяща с присъствието си, което подчиняваше огромното мнозинство. Тя, разбира се, долавяше следите от ширещите се слухове и познаваше силата на най-важния от тях, тъй като той бе умишлено пуснат в употреба: „Светата майка се връща, за да премахне кръшкачите. Да бъде благословена майката на нашия Повелител!“

След като всичко свърши — няколко трупа лежаха проснати на пясъка, а останалите задържани бяха отведени под контролната кула — Джесика свали ръцете си. Бяха изминали не повече от три минути. Тя знаеше, че е малко вероятно Гърни и хората му да са арестували тарторите на подстрекателите — тези, които бяха носители на най-голямата и реална опасност. Те винаги бяха нащрек и предчувстваха нещата отдалеч. Но все пак сред задържаните можеше да се окаже някоя важна птица, наред с глупаците, достойни единствено за клане.

Джесика свали ръцете си и хората се изправиха с одобрителни възгласи.

Като показваше с вида си, че нищо неприятно не се е случило, тя заслиза сама по стълбата, без да спре при дъщеря си, но не пропускайки да подчертае своето внимание към Стилгар. Неговата черна брада, разперена като ветрило над вратната извивка на влагосъхраняващия костюм, бе осеяна със сивкави нишки, но от очите му без примес на бяло струеше същата синя сила, която тя познаваше от времето на първата им среща в пустинята.

Стилгар много добре знаеше какво точно се бе случило преди малко и напълно го одобряваше. Да, пред нея стоеше истински наиб на свободните, предводител на сурови мъже, който бе способен да взима и най-неправдоподобни, но правилни решения. Първите му думи бяха напълно подходящи за случая:

— Добре дошла у дома, милейди. Винаги е приятно да се види едно добре извършено и резултатно действие.

Джесика си позволи лека усмивка с думите:

— Затвори портите, Стил. Никой не бива да излиза, преди да разпитаме задържаните.

— Вече е направено, госпожо — рече Стилгар. — Аз и агентите на Гърни планирахме всичко.

— Тогава тези, които помогнаха, са твои хора.

— Някои от тях, милостива госпожо.

Тя долови скритата в думите му резервираност и кимна:

— Много добре си ме разбрал, Стил.

— Да, както веднъж вие самата казахте, човек наблюдава оцелелите и се учи от тях.

Точно в този момент Алая пристъпи напред, а Стилгар се отдръпна, защото явно бе дошло времето Джесика да се озове лице в лице със своята дъщеря.