Франк Хърбърт - Децата на Дюн

Точно така, както и аз бих могла да бъда моята майка или всеки от останалите, споделили своя живот с нас.

Тя отпрати последната мисъл, докато гледаше преминаващия пейзаж на Защитната стена(*), за да се съсредоточи върху друго: Защо майка й е трябвало да изостави приятната сигурност на окъпаната във вода Каладън и да се върне на Аракис — на тази пустинна планета, където нейният дук бе убит, а синът й загина като мъченик? Да, защо именно сега се връща лейди Джесика?

Алая не намери никакъв отговор, който да я задоволи. Можеше да споделя егоцентричното съзнание на друг човек, но когато опитът от преживяното поемаше по свой собствен път, тогава и мотивите ставаха различни. Същността на вземането на решения бе концентрирана в личните действия на отделните индивиди. А за предродените, по-скоро за многократно родените атреиди, това бе върховната действителност — особен вид раждане само по себе си; абсолютно отделяне на вече реално живата, дишаща плът, когато тя напуска утробата, поразила я с многопластово съзнание.

Алая не виждаше нищо страшно в едновременната си обич и омраза към своята майка. Това бе просто необходимост, потребно равновесие, без място за грях или порицание. Къде бе пределът на обичта или омразата? Би ли могъл някой да обвини „Бин Джезърит“, че е заложила определена посока в живота на лейди Джесика? Грехът и вината се разсейваха, когато отрупаното в паметта покриваше цели хилядолетия. Сестринството само бе търсило път към раждането на Куизъц Хадерах(*) — мъжки двойник на светата майка, човешко същество с висша чувствителност и съзнание; точно това бе Куизъц Хадерах, който можеше да бъде едновременно на много места. А лейди Джесика, една обикновена пионка в програмата за създаване на нов вид, бе показала лош вкус, влюбвайки се в партньора за размножаване, комуто е била предоставена. Доловила желанията на своя любим дук, тя бе родила син, вместо дъщеря, както се бе разпоредило Сестринството.

Оставяйки ме да се родя след нейното пристрастяване към подправката! А сега не ме искат! Сега се страхуват от мен! И с пълно право…

Те успяха с Пол, със своя Куизъц Хадерах, но с един житейски срок по-рано — незначителна грешка в изчисленията за план, отличаващ се с непрекъснато разширяващ се обхват. Сега пред тях се бе изправило друго затруднение — Изчадието, в което бяха заложени скъпоценните гени, търсени упорито през множество генерации.

Алая долови преминаваща сянка и погледна нагоре. Нейната свита заемаше позиция на усилено внимание преди кацането. Тя тръсна глава, учудена от несвързания ход на своите мисли. Имаше ли въобще смисъл да се извикват в съзнанието отминали цикли от нечии животи, както и да се сблъскват една с друга събраните накуп някогашни грешки? Защото този живот трябваше да бъде изживян в ново, сегашно време!

А и Дънкан Айдахо също бе спрял остротата на съзнанието си като ментат върху въпроса, защо Джесика се връща тъкмо сега. Той пристъпи към решаването на задачата по метода на човек-компютър, понеже разполагаше с този дар. Накрая пресметна, че тя го прави, за да поеме контрола върху близнаците в полза на Сестринството. Тъй като и близнаците бяха преносители на скъпоценните гени. Навярно Дънкан бе стигнал до верния отговор. Това можеше да се окаже достатъчно за лейди Джесика, за да прекрати наложеното й от самата нея уединение на Каладън. Стига Сестринството да е заповядало… Впрочем, за какво друго би се върнала тя към места и събития, които със сигурност й причиняваха раздираща болка?

— Ще видим — промърмори Алая.

Тя усети как орнитоптерът докосна покрива на главната кула на нейния кийп 3 3 В смисъл на заслон. Виж също и сийч. — недвусмислено чувство, дразнещо с приликата си на бодване, което я изпълни с мрачни предчувствия.

Двете големи котки преминаха скалния хребет в светлината на зазоряването, движейки се с грациозни скокове. Те още не бяха започнали лудешкото преследване на жертвата, а само оглеждаха своята територия. Наричаха ги Лаза тигри и бяха от специална порода, пренесена на Салуса Секундус(*) преди около осем хиляди години. Генното инженерство бе заличило някои от характерните белези на древната порода от Терра и усъвършенствало други. Зъбите бяха останали дълги. Лицевата част бе по-широка, а бдителните очи говореха за интелект. Лапите също бяха по-масивни, за да осигуряват опора по неравния терен, а прибраните в тях нокти изскачаха почти десет сантиметра, изострени на върха като бръснач благодарение на абразивната вътрешна повърхност на притискащ ги калъф. Козината им бе в еднообразен жълтеникавокафяв цвят, който почти ги сливаше с околния пясък.