Франк Хърбърт: Децата на Дюн

— Трансът от подправката ли е причината? — попита тя, знаейки какво би казал Лито.

— Имаш ли по-добро предположение?

— Добре, заради самия спор. Защо нашият баща… или дори нашата баба не са отстъпили?

Той я погледна внимателно и рече:

— Знаеш отговора толкова точно, колкото и аз. Били са личности с изградена индивидуалност по времето, когато са дошли на Аракис. Трансът от подправката… — Той сви рамене и продължи: — Не са били родени в този свят, вече обладани от своите предшественици. Алая обаче…

— Защо не е повярвала в предупреждението на „Бин Джезърит“? — прехапа долната си устна Ганима. — Можела е да черпи от същата информация, която имаме и ние.

— Вече са я наричали абоминация — напомни Лито. — Не ти ли се струва изкусително откритието, че си по-силен от всички тези…

— Не, в никакъв случай!

Ганима извърна погледа си от вторачените изпитателни очи на своя брат и потръпна. Бе напълно достатъчно да се допита до своята генетично натрупана памет, за да изпъкнат ярко предупрежденията на Сестринството. Очевидно родените с преждевременно осъзнаване проявяваха склонност към лоши навици в зрялата си възраст. И възможните причини… Тя пак потръпна.

— Жалко, че нямаме преждевременно осъзнат в нашето родословие — каза Лито.

— Може и да не е така.

— Тогава ние… О, да, старият въпрос без отговор. Наистина ли имаме свободен достъп до целия файл с опита на всеки от нашите предшественици?

Обхваналият го вътрешен смут говореше достатъчно много за безпокойството, обзело и сестра му при този разговор. Многократно бяха обсъждали този въпрос, но винаги привършваха без заключение. Той каза:

— Длъжни сме да протакаме, да протакаме и пак да протакаме всеки път, когато тя ни подтиква към транса. Нашата най-добра тактика в случая е винаги да изтъкваме изключително голямото внимание, което трябва да се обръща на евентуалното предозиране на подправката.

— Една свръхдоза би трябвало да е прекалено голяма — рече Ганима.

— Сигурно и нашата поносимост никак не е малка — съгласи се той. — Виж колко големи са потребностите на Алая.

— Жал ми е за нея — каза Ганима. — Примамката сигурно е била фина и изкусителна, за да бъде обладана, докато…

— Да, тя наистина е жертва — рече Лито. — Абоминация.

— Може и да грешим.

— Вярно е.

— Винаги съм се питала — продължи мисълта си Ганима, — дали следващата памет на наш предшественик, до която се докосвам, няма да бъде тази, дето…

— Отминалото не е по-далеч от възглавницата ти — напомни Лито. — Трябва да предизвикаме този разговор с нашата баба.

— Към същото ме подтикват спомените й в мен.

Ганима срещна погледа му и прошепна:

— Прекаленото познание никога не води до прости решения.

Алая усети ударите на сърцето си, след като се отдалечи от близнаците. В продължение на няколко отброяващи ритъма му секунди тя едва устоя на подтика да остане при тях и да ги помоли за помощ. Каква глупашка слабост! Споменът за нея се разля из тялото й като предупреждаващо я спокойствие. Дали близнаците ще се осмелят да опитат с прозрението? Пътят, който погълна техния баща, със сигурност ги примамва — трансът от подправката с неговите видения на бъдещето, които се люшкат като лека мъгла, разхвърляна от менящ посоките си вятър.

Защо и аз не мога да видя бъдещето? — запита се тя. — Колкото и опити да правя, защо то винаги ми се изплъзва?

Близнаците трябва да бъдат накарани да го сторят, каза си тя. Би могло и да бъдат подмамени. Те бяха любопитни като всички деца, а тук ставаше дума за памети и спомени, прекосили хилядолетия.

Също като при мен — помисли Алая.

Стражата отвори хидроуплътнителите при входа за държавни лица на сийча и застана встрани, когато тя се появи в края на площадката за кацане и отлитане, където чакаха орнитоптерите. Отвсякъде вееше вятър, носещ пясък от пустинята, но денят бе ясен. Преходът от мъждукането на светоглобусите на сийча към блясъка на деня сякаш изведе и нейните мисли навън.

Защо лейди Джесика се връща именно сега? Дали и до Каладън бяха стигнали приказки за това, как Регентството…

— Трябва да побързаме, милостива госпожо — дочу глас от стражата, извисил се над шумовете на вятъра.