Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Любовта ти лесно се превръща в гняв — смъмри го тя.

— Има граници, определящи доколко един Извънреден Саботьор може да си позволи да се обвърже.

— Кое стои на първо място — Извънредният Саботьор или тези граници?

В думите й определено се долавяше присмех. Беше ли избрал Бюрото заради неспособността си да изпитва топли чувства? Не, що се отнася до Фани Мае, Маккай наистина държеше на нея. Той й се възхищаваше и тя бе в състояние да го нарани, именно защото й се възхищаваше и се чувстваше… по този начин.

Заговори с гняв и болка:

— Без Бюрото не би имало Съюз на Разума, а и никаква нужда от кейлбаните.

— Да, наистина, хората трябва само да погледнат страховития агент на БюСаб и веднага изпадат в ужас.

Това вече беше прекалено, но въпреки всичко Маккай продължаваше да усеща някаква дълбоко стаена топлина към тази странна звездна единица, към това създание, което можеше да проникне безпрепятствено в съзнанието му и да разговаря с него така, както никое друго живо същество не беше се осмелявало. Само да бе намерил жена, към която да чувства подобна близост…

Именно тая част от разговора им непрестанно го преследваше. Защо бе избрала точно този момент, при положение че от месеци не бяха влизали в никакъв контакт — и то само три дни преди да се разрази кризата Досейди? По един категоричен начин Фани Мае бе провокирала собственото му его, най-дълбокото му чувство за идентичност. Беше го разтърсила до основи преди да го прободе с парещия въпрос:

— Защо вие, хората, сте толкова студени и механични във вашите взаимоотношения?

Иронията й не можеше да остане незабелязана. Тя го бе накарала да изглежда смешен в собствените си очи. Изпитваше топли чувства и дори любов към кейлбан, но не и към жените от неговия вид. Тази безрезервна обич към Фани Мае никога не бе съществувала с която и да е от брачните му партньорки. Звездата беше предизвикала гнева му, който после утихна, превръщайки се в осезаема тежест в гърдите и накрая в тиха болка. Но тъй или иначе любовта остана.

Защо?

Жените от неговия вид бяха партньорки по легло. Имаха тела, които го използваха и които той на свой ред използваше. Не можеше да става и дума за подобни отношения между него и кейлбана. Фани Мае беше звезда, обхваната от атомни огньове, а местонахождението на нейното съзнание беше непредставимо за останалите разумни видове. И въпреки това тя предизвикваше любов у него. Маккай й отдаваше тази любов съвсем непринудено. Никой не можеше да скрие чувствата си от един кейлбан, когато мисловните пипала проникнеха в мозъка му.

Без съмнение тя знаеше, че той ще усети иронията й. Може би дори това бе част от мотивацията й, за да предприеме подобна атака. Но кейлбаните рядко изхождаха в действията си от един-единствен мотив — което беше и част от обаянието им, и същината на тяхната най-дразнеща черта в отношенията им с другите разумни видове.

— Маккай? — тихо прозвуча гласът й в съзнанието му.

— Да — отвърна той гневно.

— Ще ти покажа частица от моите чувства към твоята точка на пресичане.

Подобно на балон, който бързо се издува под напора на газта, той усети как у него се разлива обективирано чувство на загриженост и обич. То започна да го задушава и Маккай искаше да бъде задушен. Цялото му тяло излъчваше това нажежено до бяло усещане на покровителствено внимание.

Нима беше само частица?

— Маккай? — загрижено.

— Да — уплашено и благоговейно.

— Причиних ли ти болка?

Почувства се самотен и обезсилен.

— Не.

— Пълната степен на моята концентрична съпричастност би те унищожила. Според някои хора това се нарича любов.

Концентрична съпричастност?

Тя го объркваше, както бе правила и при първите им контакти. Как можеха кейлбаните да описват любовта като… концентрична съпричастност?

— Наименованията зависят от гледната точка — поясни Фани Мае. — Ти гледаш към вселената през твърде тесен отвор. Понякога вие, хората, ни довеждате до отчаяние.

Ето че отново го нападаше.

Маккай потърси спасение в един по детски банален отговор.

— Аз съм такъв, какъвто съм, и това е всичко.

— Скоро, приятелю, може да научиш, че си повече от това, за което се мислиш.

Връзката прекъсна. Маккай сякаш се събуди в мразовития влажен мрак, пропит с шума на фонтана, който ехтеше в ушите му. Всичките му опити да се свърже отново с нея останаха без резултат, не помогнаха дори и личните му кредити, които похарчи за осъществяването на тапризиотов комуникационен контакт.