Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Защо на планетата имаше само един град?

Догмата не даваше отговор.

Ордите от Периферията прииждаха все по-близо и непрестанно търсеха начин да проникнат в изолираната стерилност на Чу. Та зад гърба им имаше цяла планета! Да, това беше отровна планета, но на Досейди течаха и други реки, съществуваха и други места, където можеха да бъдат издигнати градове-убежища. Оцеляването на двата вида налагаше да се построят още убежища — много повече от тази единствена и жалка дупка, която Гар и Трия си мислеха, че управляват. Не! Чу се издигаше самотен — почти двадесет километра широк и четиридесет дълъг, построен върху хълмове и тинести острови, където реката бавно влачеше водите си в дълбокия каньон. При последното преброяване бе установено, че в града живеят около осемдесет и девет милиона души, а три пъти по толкова водят краткотрайно съществуване в Периферията, борейки се непрестанно да проникнат в неотровния Чу.

Дайте ни скъпоценните си тела, вие, глупави перифери!

Те чуваха посланието, знаеха значението му и се противопоставяха. Какво бяха направили хората на Досейди, за да бъдат затворени тук? Какво бяха сторили техните предци? Справедливо бе да създадеш религия на омразата за такива предци… В случай че виновниците бяха наистина те.

Джедрик се наведе към прозореца и се взря в Стената на Бога, тази млечна полупрозрачност, която сковаваше Досейди; и въпреки това хора като Йори Х. Маккай можеха да преминат през нея, когато пожелаят. Копнееше да зърне Маккай очи в очи, за да се убеди, че не е отровен като Хави.

Сега тя просто имаше нужда от един Маккай. Прозрачният замисъл на Досейди й казваше, че Маккай съществува. Стори й се, че е някаква древна богиня на лова, а той — нейна жертва. Фалшивата самоличност, която си бе създала в тази кантора, бе част от нейната примамка. Сега, когато Маккай идваше, стаената лицемерна набожност, чрез която силните на Досейди поддържаха тайните си илюзии, щеше да се сгромоляса. Джедрик вече виждаше наченките на разрухата, а скоро щяха да ги видят и всички останали.

Тя си пое дълбоко дъх. Имаше нещо чисто в онова, което щеше да се случи, някаква простота. Не след дълго ще съблече завинаги едната от двете си кожи, пренасяйки цялата своя мисловна същност в личността на Кейла Джедрик, за която Досейди ще научи. Нейните хора бяха пазили тайната й добре, разкривайки на „Х“ само малка, но достатъчна част от образа на победоносната и почти нематериална досейдийка, така че силните отвъд Стената на Бога да реагират по очаквания начин. Джедрик се чувстваше пречистена от обстоятелството, че маската на този друг неин живот започваше да губи значението си. На негово място можеше да изплува цялата й истинска същност. А Маккай бе ускорил тази метаморфоза. Сега мислите й течаха ясни и прями:

Ела в капана ми, Маккай. Ти ще ме отведеш по-високо от дворцовите апартаменти на хълмовете на Консисторията.

Или ще пропадна в ад, невиждан дори и в най-невъобразимия кошмар.

Сигналното устройство събуди Маккай с ухание на лимон. За миг умът му си направи шега. Стори му се, че се носи плавно по нежния планетарен океан на Туталси върху остров, украсен с гирлянди и венци. На неговия плаващ остров растяха лимони, а бреговете му бяха покрити със слез 1 1 Тревисто растение с полегато стъбло и едри червени цветове. — Б.пр. и ароматичен игловръх. Хижата му беше закотвена на пътя на уханни бризове, а лимоните…

Съзнанието му се проясни. Не беше на Туталси с някоя любяща компаньонка, а лежеше на дресирано кано-легло 2 2 „Кано“ от латинската дума сана — куче. Т.е. съчетанието кано-легло може да бъде преведено и „куче-легло“. — Б.пр. в ефикасно бронирания си апартамент в Главната Централа. Намираше се в сърцето на Бюрото по Саботаж и отново беше на работа.

Потръпна.

Планета, чиито обитатели можеха да загинат днес или утре.

Това неминуемо щеше да се случи, ако не се намереше някой, който да разреши загадката на Досейди. Маккай познаваше гауачините добре и беше убеден в заключението си. Те бяха способни на жестоки решения, особено ако залогът е гордостта на техния вид, или други подобни съображения, непонятни за останалите видове. Билдун, шефът на Бюрото по Саботаж, оценяваше тази криза по същия начин. От времето на колизията с кейлбаните на хоризонта на Обединения Разум не се беше появявало нищо по-чудовищно.