Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Дъждовно-бисерните цветя често привличаха вниманието на Маккай и изключваха съзнанието му за всичко останало. Там имаше и една Лилиум гроса, чиито червени цветове — два пъти по-големи от височината й — хвърляха дълги сенки над гърчещия се син килим, а всяко миниатюрно цветче се отваряше и затваряше като малка задъхана устица.

Понякога цветните парфюми го караха да спре, окован в краткотрайно обонятелно робство, а през това време очите му търсеха източника. Доста често растението се оказваше опасно — то или се хранеше с плът, или излъчваше отровни изпарения. Пред такива видове имаше предупредителни табели, написани на бляскавия език галач. На много места покрай лъкатушещите алеи бяха инсталирани звукови бариери, силови полета и ровове.

Маккай си имаше любимо място в парка — пейка, обърната с облегалката към един фонтан, на която можеше да седи и да наблюдава сенките зад избуялите жълти храсти, пренесени от плаващите острови на Тан-далур. Храстите вирееха тук добре, защото корените им се миеха в течащата подпочвена вода, която непрестанно струеше от фонтана. Под жълтите им корени се виждаха някакви леки блещукания, подобни на фосфоресциращо сребро, и надпис на невисока табела:

„Сангийт мобилус, многогодишно растение-вампир от Бисадж. Изключително опасно за всички разумни видове. Не излагайте нито една част от тялото си над силовото поле.“

Сядайки на пейката, Маккай се замисли върху този текст. Природата често смесваше красивото и опасното. В парка подобен ефект бе постигнат умишлено. Уханните и мили Златни ириси деляха един и същ участък със Сангийт мобилус. Двата растителни вида се подкрепяха един друг и вирееха чудесно. Правителството на Обединения Разум, на което Маккай служеше, често правеше подобни смесвания… понякога случайно.

А понякога и нарочно.

Той слушаше плискането на фонтана; в това време сенките станаха по-плътни и малките лампи покрай алеите светнаха. Върховете на сградите отвъд парка заприличаха на палитра, върху която залезът сътвори последна за деня изложба.

В този миг бе осъществен контактът с кейлбана и Маккай почувства как тялото му изпада в безпомощен комуникативен транс. Проникващите в съзнанието му мисловни филизи бяха разпознати още на часа — Фани Мае. За кой ли път се зачуди колко невероятно звучи това име за една звездна единица. Той не чу никакъв звук, но слуховите центрове в мозъка му отреагираха досущ като на изречени думи, а и вътрешното сияние разсея всякакво съмнение. Това беше Фани Мае, макар сега синтактичните й конструкции да бяха далеч по-сложни в сравнение с предишните им контакти.

— Ти се възхищаваш на една от нас — рече тя, насочвайки вниманието му към слънцето, което току-що бе залязло отвъд постройките.

— Опитвам се да не мисля за звездите като за кейлбани — отвърна той. — Това накърнява представата ми за естествена красота.

— Естествена? Маккай, ти не познаваш собственото си съзнание, нито дори как да го използваш!

Такова беше нейното начало — обвинително, нападателно и различно от всички други предишни контакти с този кейлбан, който той считаше за своя приятелка. Фани Мае използваше глаголните форми с нова степен на ловкост, почти сякаш се перчеше и парадираше с факта, че разбира езика му.

— Какво искаш, Фани Мае?

— Мисля за взаимоотношенията ти с представителите на другия пол от твоя вид. До този момент си влизал в брачен съюз повече от петдесет пъти. Не е ли така?

— Точно така е. Но защо…

— Аз съм твоя приятелка, Маккай. Какво изпитваш към мен?

Маккай се замисли. Във въпроса й имаше настоятелна напрегнатост. Той дължеше живота си на този кейлбан с невероятно име. Впрочем тя също му дължеше живота си. Те двамата, заедно, се бяха справили със заплахата на Бичуващата звезда. Сега много кейлбани осигуряваха пространствени врати, чрез които разумните същества се пренасяха от една планета на друга само за миг, но по времето, когато Фани Мае държеше всичките нишки на скоковете в пространството, животът й се оказа застрашен заради странния кодекс на честта, на който се опираха договорните задължения между кейлбаните. И Маккай я бе спасил. Трябваше само да се замисли за тяхната взаимозависимост в миналото, за да почувства как из тялото му се разлива топло и приятно усещане.

То не убягна на Фани Мае.

— Да, Маккай, това е приятелство, любов. Изпитваш ли подобно чувство към жените от човешкия род?

Въпросът й го ядоса. Що за любопитство? Неговият личен сексуален живот не й влизаше в работата!