Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Прах се вдигаше изпод краката му и дразнеше гърлото му. Отдясно полъхваше лек ветрец. Пътят отново се спусна в дере, изви и потъна в малка гъста горичка. В тъмнината Джанвърт пропусна завоя, хлътна в тревата и ритна с босия си крак един дънер. Изсъска ядно, коленичи и притисна с пръсти удареното място, за да подтисне болката. Докато се навеждаше, за миг нещо блесна точно пред него. Действайки по-скоро по рефлекс, Джанвърт вдигна парализатора, насочи го към светлината и стреля — един къс откос.

Светлината изчезна.

Изправи се и се придвижи пипнешком напред, без да изпуска оръжието. Ръката му се оказа твърде високо, за да опре в препятствието и той се удари в нещо твърдо и метално, а оръжието изтрополи по хладната повърхност, приличаща на покрив на кола.

Кола!

Джанвърт отстъпи назад, одраска лакътя си на покрива, сетне все така пипнешком заобиколи купето. Когато стигна прозореца, той се наведе и долови мириса на цигари. Помъчи се да надникне, но вътре в салона беше прекалено тъмно. Чуваше се някакво ритмично похъркване. Джанвърт сграбчи дръжката, дръпна рязко вратата и се облещи на блесналата светлина в купето. Отпред се въргаляха в безсъзнание двама мъже, облечени със строги официални костюми. Между пръстите на шофьора блещукаше цигара, под която в крачола на панталона бавно прогаряше дупка. Джанвърт измъкна цигарата, пусна я в праха и я стъпка с босото си ходило.

Именно светлината от цигарата бе привлякла вниманието му и го бе предизвикала да стреля. Значи оръжието не убиваше от разстояние. Стените също отслабваха ефекта му.

Джанвърт разтърси рамото на шофьора, но в отговор главата на мъжа клюмна надолу. И двамата бяха в безсъзнание. При разклащането сакото на шофьора се беше разтворило и отдолу се показа кожен кобур, в който беше затъкнат лъскав тежкокалибрен магнум. Джанвърт извади пистолета и едва тогава забеляза радиото под таблото.

Това не бяха хора на Хелстрьом! Това бяха ченгета!

— Как е възможно да е Отвън? — повтори разгневено Хелстрьом, целият разтреперан от ненадейно надигналия се страх. Той напусна тъмния северен ъгъл на гнездото и изтича при наблюдателката, която го беше повикала.

— Той е — каза тя. — Виждаш ли? Ето там! — тя посочи блестящия зеленикав екран, на който съвсем ясно се виждаше фигурата на Джанвърт, озарена от неестествената светлина на прибора за нощно наблюдение. Джанвърт куцукаше по някакъв прашен път.

— Това е северният периметър — прошепна Хелстрьом, който вече бе разпознал очертанията на хълмовете зад Джанвърт. — Как е стигнал до там? — Макар и с неохота, Хелстрьом трябваше да признае, че този човек наистина бе надарен с необикновени способности. С мъка сдържаше гнева си. Джанвърт беше Отвън!

— Току що получихме съобщение за някакъв инцидент на трето ниво — провикна се един наблюдател вляво от Хелстрьом.

— Открил е една от тайните врати на трето ниво — рече Хелстрьом. — Но как е стигнал толкова далеч? След секунди ще се натъкне на онази кола, с полицаите. Трябва да е някъде там — сред дърветата — той посочи на екрана. — Засече ли го някои от нашите постове?

— Вече изпратихме група преследвачи след него — докладва наблюдателят отляво. — Но ще им бъдат необходими няколко минути. В момента са на пето ниво, насочих ги към най-близкия изход.

Наблюдателката пред Хелстрьом докладва:

— Малко преди да го забележа, регистрирах повишена вълнова активност, сякаш е използвал оръжието си. Възможно ли е да е стрелял по хората в колата?

— Или пък да ги е убил… — добави замислено Хелстрьом. — Каква странна справедливост, ако наистина го е сторил. Кой наблюдава колата?

— Постът беше изтеглен само преди час, за да се включи в преследването на беглеца — докладва някой зад него.

Хелстрьом кимна. Разбира се! Нали сам бе дал нареждане.

— От известно време разговорът в колата утихна — промърмори наблюдателят вляво. — Микрофонът ми е на дървото, точно над колата. — Наблюдателят почука блестящата слушалка от слонова кост, закачена на ухото му. — Съвсем ясно чух стъпките на Джанвърт, но полицаите в колата изглежда са в безсъзнание. Похъркват на пресекулки, както често се случва с някой Външен, когато е тежко парализиран.

— Може би най-сетне сме извадили късмет — рече Хелстрьом. — Къде е издирващата група?