Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Те ме задържаха! — поздрави го Салдо. Младият мъж имаше объркан и дори леко уплашен вид. Един от едрите симбиоти, които помагаха непрестанно на изследователите, застана зад Салдо и го отстрани с ръка. На екрана се появи обгореното, като изваяно от камък лице на изследовател. Той вдигна розова длан пред монитора и пръстите му затрепериха в кошерния език на символите.

Хелстрьом превеждаше за онези, които не можеха да виждат екрана.

„Възмутени сме от недоверието, проявено към нас в лицето на вашия наблюдател, изпратен тук със заповеди да забави енергозахранването на текущия проект. И нека тревогата, която ви причинихме, да бъде първият признак на нашето недоволство. Можехме да ви предупредим за онова, което се случи, но с поведението си не заслужихте подобно предупреждение. Спомнете си сътресението, което всички в Кошера почувствахме — и знайте, че в епицентърът на проекта, ефектът е бил хиляди пъти по-изразен. Като се изключат някои дребни детайли, може с увереност да се твърди, че Проект 40 е завършен с пълен успех“.

— Къде точно беше епицентърът на проекта? — попита Хелстрьом.

— В Тихия океан, близо до островът, наричан от Външните Япония. Съвсем скоро там ще открият нов остров.

Плоското обгорено лице се отдръпна от екрана и на негово място отново се появи Салдо.

— Те ме задържаха насила — оправдаваше се той. — Отказаха да изпълняват заповедите ми. Сами свързаха захранването и не ми дадоха възможност да ти докладвам. Нилс, те отказаха да ти се подчиняват!

Хелстрьом подаде бърз сигнал „успокой се“, Салдо замълча и той продължи: „Събери всички възможни сведения за проекта. Искам да изготвиш подробен доклад, в който да уточниш какви точно дребни детайли остава да бъдат изяснени. Ще се явиш лично при мен.“ Той даде сигнал за приключване на разговора и се обърна.

Кошерът най-сетне разполагаше със своето дефанзивно-офанзивно оръжие, но с него идваха и куп нови проблеми. Безредиците и вълненията, възникнали на много места в Кошера, бяха оставили своя неумолим отпечатък и върху изследователите. Обичайната им раздразнителност заплашваше да прерасне в открито неподчинение. Сложните взаимовръзки, на които дължеше съществуванието си Кошерът, бяха под заплаха. Щеше да им е необходимо много време, преди да се справят с тази кризисна ситуация. И най-вече — нуждаеха се от продължителен период на относително спокойствие. Всички велики промени са били извършвани поне за известен период от време. А промените вече бяха налице — Хелстрьом ги забелязваше най-често, когато се сравняваше със специалистите от новото поколение. Не хранеше почти никакви илюзии за себе си. Предпочиташе да общува чрез речта, неизменно се затрудняваше от кошерния език на символите, докато при образците от новото поколения беше съвсем обратното. Хелстрьом осъзнаваше, че изпитва известно, макар и лишено от смисъл удоволствие да притежава собствено име, да има изградена легенда във Външния свят, но повечето от новите бяха освободени от подобни предразсъдъци.

„Аз съм преходна форма — каза си той, — и някой ден ще изчезна напълно“.

Меривейл стоеше на балкона, пред стаята, която бе наел на втория етаж в мотела и чакаше да настъпи утрото. Беше хладно и той бе навлякъл дебел сив вълнен пуловер с висока яка — достатъчно топъл, та да не усеща хлад дори когато се опираше на металната решетка. Пуфтеше замислено цигара, заслушан в звуците на нощта. Откъм паркинга се чу шум от стъпки, а в стаята под него, чийто прозорци бяха светнали само преди няколко минути, бърбореха неразбрано приглушени гласове.

Долу се отвори врата, изпращайки осветена пътека през целия двор — чак до плувния басейн. Някакъв мъж пристъпи в осветеното място и погледна нагоре.

Меривейл позна Гемел и си помисли, че може би агентът от ФБР вече е получил доклад за земетресението. Трусът, в следствие на който цялата сграда бе заскърцала застрашително, бе пробудил Меривейл преди около четиридесет и пет минути, изпълвайки го с някакъв първичен страх. Оказа се, че Гемел вече се беше пробудил, когато само няколко секунди след инцидента Меривейл бе набрал номера на стаята му и бе изкрещял: „Какво става?“