Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Джанвърт си спомни стаята с ампутираните тела и разноцветните стъклени тръбички. Сетне главата му се изпълни с бързо сменящи се картини — търкалящата се на пода глава, разкъсаното тяло, неговите собствени крака, опръскани с червеникав сок…

Той се сгърчи и повърна.

А гласът на Кловис продължаваше да го умолява.

„Еди, моля те, обади се! Моля те! Не им позволявай да направят това с мен. О, Боже! Защо не отговаря?“

„Защото не мога“ — помисли си Джанвърт.

Но друг изход нямаше. Трябваше да направи нещо. В колата вонеше нетърпимо от повърнатото, гърдите му пареха, но главата му се беше прояснила. Той се изправи и се подпря с ръка на таблото.

— Хелстрьом! — извика Джанвърт.

„Тук съм“ — това беше първият глас, който бе заговорил.

— Какви гаранции имам? — попита Джанвърт. Той опипа с ръка за дръжката на вратата. Да можеше да включи това проклето радио.

„Ако се върнеш, няма да сторим нищо лошо на мис Кловис и на теб — каза Хелстрьом. — Ние никога не лъжем за подобни неща, мистър Джанвърт. Естествено, ще се наложи да ви задържим, но никой от вас няма да пострада. Ще позволим на двама ви да контактувате по между си, по такъв начин, какъвто намерите за добре, но ако не се върнеш незабавно, ще изпълним заплахата си. Ще го направим, макар и с чувството на дълбоко съжаление. Отношението ни към възпроизвеждащия ампутат доста се отличава от вашето. Повярвай ми.“

— Вярвам ти — отвърна Джанвърт. Беше се опрял, разколебан, на вратата. Ако я отвори и сграбчи микрофона, какво ще направят онези? Сигурно преследвачите вече са наблизо. Щом са разположили говорител сред клоните на дървото, вероятно разполагат с някакви средства, за да го наблюдават. Следователно, трябваше да вземе предпазни мерки. Джанвърт вдигна плененото оръжие, възнамерявайки да прочисти района наоколо, преди да отвори вратата. Стараеше се да не мисли за Кловис. Но онази стая… Пръстът, опрян върху спусъка, отказваше да се подчини. Онази ужасяваща стая, с накълцаните тела! Отново почувства гадене.

От говорителя се носеше гласът на Кловис. Тя плачеше, умоляваше го и повтаряше името му.

„Еди… Еди… Еди… моля те, помогни ми. Не им позволявай…“

Джанвърт затвори очи. Какво да направя?

Докато търсеше отчаяно изход, той внезапно почувства остро парене в гърба и дясната страна, някъде отдалеч се разнесе тихо бръмчене, което го последва през цялото време, докато се свличаше надолу, към прашния път, за да изчезне накрая, заедно с всички останали звуци.

Трусът започна някъде от дълбините на Кошера, достигна повърхността и се разля, за да бъде регистриран от всички сеизмични датчици на планетата. Когато приключи, Хелстрьом си помисли: „Земетресение!“ Но това беше по-скоро опит да се отхвърли нежеланото предположение. Нека да е земетресение, само не и гибелта на Проект 40!

Тъкмо се бе поуспокоил след повторното залавяне на Джанвърт и дойде този неочакван трус.

Скърцането в сградата утихна и се възцари неестетвена тишина, сякаш всички работници от Кошера едновременно бяха затаили дъх. Хелстрьом пръв се раздвижи и пресече наблюдателното гнездо, като не пропусна да забележи, че мониторите продължават да работят и светлините не са угаснали.

— Доклад за повредите, моля — каза той. — И някой да ме свърже със Салдо.

Беше малко изненадан от спокойствието, което звучеше в думите му.

Само след секунди Салдо се появи на един от екраните. Зад него Хелстрьом виждаше част от подземната галерия, все още изпълнена с прах.