Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Не е необходимо — вдигна ръка Меривейл, който се чувстваше малко по-добре. Гемел изглежда се опитваше да изгради отношенията им на приятелска основа. В това естествено имаше логика. Меривейл се покашля и продължи: — Подготвил ли си някакъв план за действие?

— Тази нощ сме ограничили всякаква активност до минимум. Ще чакаме настъпването на деня и ще държим постоянна радиовръзка. Докато не си изясним какво точно е станало. Все още не можем да се доверим на местната полиция. Казах ти вече, че предпочетох да не съобщавам нищо и на момчетата от патрулната служба. Най-важната задача е да поизчистим водата, дето е била размътена преди нас.

„Размътена от моите хора“ — допълни мислено Меривейл. Тия от ФБР бяха такива нетърпими сноби.

— И нищо повече за нощта? — попита той.

— Освен ако не е абсолютно наложително. До сутринта ще пристигнат и подкрепленията.

Погледът на Меривейл се проясни.

— Подкрепления?

— От Сан Франциско изпратиха два хеликоптера на морската пехота.

— Ти ли ги поръча?

— Нали все още ви прикриваме… — рече Гемел и се ухили. — Засега ще ги използваме само за разузнаване и транспорт. Да си призная, доста зор видяхме, докато ги получим без да даваме излишни обяснения.

— Много добре — кимна Меривейл. — В Портленд ми съобщиха, че имате телефонна връзка с чифлика. Така ли е?

— Връзката е прекъсната — съобщи Гемел. — Вероятно някой от твоите хора е прерязал жицата, преди да нахлуят вътре. Още утре ще изпратим ремонтната бригада. Наши хора, естествено.

— Така. Напълно поддържам решенията, взети от теб, но нека проверим, дали не е пристигнала нова информация в щаба.

— Щяха да ми съобщят, ако имаше нещо — рече Гемел. Той почука с пръст радиоприемника, като същевременно си мислеше: „Изпратили са ми чиновник. Няма съмнение, че са намислили да го жертват, а нещастникът дори не се досеща.“

Сякаш всичко беше потънало в сън, из околностите на чифлика, над който се беше спуснала завесата на нощта. Високо горе в гнездото, Хелстрьом се взираше в мрака към светлините на далечния Фостървил. Никога досега Кошерът под него не е бил толкова притихнал и същевременно така изпълнен с напрегнато очакване. Макар че в легендите се споменаваше за онези първи и неимоверно тежки години, когато заселниците са били изправени пред опасността от гибел, досега Кошерът като цяло не бе преживявал по-голяма криза. Оцеляването на цялата кошерна популация зависеше изключително и само от решенията, които Хелстрьом и помощниците му щяха да вземат през следващите няколко часа.

Хелстрьом погледна назад към блестящите монитори, от които продължаваха да следят Външните, появили се в околностите на Кошера малко след мръкване. Три коли без отличителни знаци бяха спрели на известно разстояние от входа на долината, на не повече от две мили от чифлика. Още една кола — с герба на пътната полиция — беше пристигнала след тях, но се бе насочила към южния край. Единственият път, по който можеше да продължи, бе пътя за старата мина, на около десет мили южно от долината — освен ако хората в колата не възнамеряваха да се приближат през полето. Хелстрьом подозираше, че колата може да е с повишена проходимост, но дори в този случай, теренът не позволяваше да доближи чифлика на повече от три мили.

Почувствали, че е настъпил момента за вземане на решение, всички работници в гнездото бяха притихнали.