Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Долу, в югоизточния край на лабораторията бе оставил на пост един млад асистент, въоръжен с тайното оръжие, което Салдо си бе позволил да внесе тук — бинокъла на Външния на име Дипиъкс. С помощта на бинокъла скоро забелязаха участък на повишена активност от страна на изследователите, което Салдо интерпретира като готовност да се изпита системата. Въпреки това, не посмя да се приближи до специалистите. Хелстрьом изрично му бе забранил да го прави. Само и единствено Хелстрьом можеше да отмени своята заповед и усещайки, че моментът е назрял, Салдо се отправи към него, за да помоли за разширяване на пълномощията му долу в лабораторията.

Наближаваше полунощ, когато сценичният кран го изведе в подножието на наблюдателното гнездо. Пазачът, разпознал го от пръв поглед, му махна с ръка да минава. Вътрешната стая тънеше в сумрак, още с влизането Салдо забеляза, че тук присъстваше почти целият ръководен кадрови състав на Кошера, начело със самия Хелстрьом, застанал зад северния прозорец и вперил поглед в мрака отвън. Салдо си даде сметка, че не храни кой знае какво уважение към способностите на нито един от присъстващия елит, в известен смисъл дори и към Хелстрьом. Редно бе поне част от тези работници да спестят силите си за утрешния ден. Салдо осъзнаваше, че тези размишления са пряко следствие от някои по-особени черти на характера му, съзнателно търсени в хода на продължителен генетичен подбор, но това не не променяше нищо. Хелстрьом — и поне половината от присъстващите — трябваше тъкмо сега да почиват.

Хелстрьом се обърна, забеляза Салдо и се отправи към него.

— Салдо! — извика той. — Има ли нещо ново?

Салдо застана съвсем близо до Хелстрьом и обясни с тих глас какво го е накарало да напусне лабораторията.

— Сигурен ли си, че са готови за есперимент?

— Поне така изглежда. От няколко часа размотават кабели. При предишните прототипи това обикновено сочеше, че е дошъл моментът за проба.

— След колко време?

— Трудно е да се прецени.

Хелстрьом закрачи нервно из стаята. Изглеждаше направо смазан от умора. Спря се пред Салдо и рече:

— Не мога да си обясня, как са успели да се справят толкова бързо. — Той потърка замислено брадичка. — Казаха че за новия модел ще им е необходима цялата галерия.

— И сега са заели почти цялата дължина, някакви странни съоръжения и тръби достигат почти до другия край. За подпора на главната тръба използват всичко, каквото им попадне — столове, пейки — наистина е странно това, което конструират. Отмъкнали са дори една от водните помпи в хидропонната инсталация на четиридесет и второ ниво. Просто са отишли, откачили са я и са я взели. Можеш да си представиш в какво състояние е бил хидропонният инженер, но те просто му заявили, че ти си им разрешил. Вярно ли е?

— В известен смисъл — отвърна Хелстрьом.

— Нилс, мислиш ли, че щяха да се държат по този начин, ако не вярваха в успеха на предстоящия опит?

Хелстрьом беше склонен да се съгласи с разсъжденията на Салдо, но имаше и други съображения, които не му позволяваха да избързва. Възможно бе поведението на специалистите да е отражение на общата тревога, която бе завладяла Кошера. Макар и малко вероятно, това не беше напълно изключено.

— Не мислиш ли, че е време да слезеш и лично да провериш как вървят нещата? — попита Салдо.

Подобно нетърпение бе съвсем разбираемо за Хелстрьом, а се споделяше и от много други обитатели на Кошера. Но нима щеше да допринесе с нещо, ако слезеше долу лично? Специалистите едва ли щяха да му обърнат внимание. Не беше в характера им да предсказват изхода от какъвто и да било проект. Позволяваха си единствено да говорят за „възможни последствия“, „насоки на развитие“ и прочие. И това бе съвсем разбираемо. Нерядко опитите погубваха тези, които ги провеждаха. При едно от ранните изпитания на Проект 40 се беше отделил мехур от експлозивна плазма, който бе унищожил петдесет и трима работници — включително четирима изследователи и беше помел една странична галерия на тридесет и девето ниво.

— Уведомили ли са Електрогенерация колко енергия ще им бъде необходима? — попита Хелстрьом.

— Специалистите от отдела вече поискаха предварителни сведения, но са им отговорили, че не са приключили изчисленията. Няма съмнение обаче, че изследователите ще настояват да им бъде отделено значително количество енергия.

— А ако преценката се извърши въз основа размера на използваните кабели?

— Приблизително петстотин хиляди киловат часа. Може и да е по-малко.