Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

„Да използвам ли Джанвърт като посредник?“ — питаше се Хелстрьом.

Но преговорите можеха да започнат само от позиция на силата, а засега Кошерът можеше само да блъфира. Единственото ценно откритие, с което биха могли да търгуват, беше парализаторът. Джанвърт вече познаваше неговото действие. В състояние бе да разкаже и за откритията им в областта на контрола върху химичните процеси в човешкия организъм. Това също го бе изпитал на гърба си. Но изпратен веднъж отвън, Джанвърт можеше да се окаже най-опасният противник на Кошера. Видял бе твърде много, за да разчитат че ще бъде само един неутрален посредник.

Хелстрьом погледна към електронния часовник на стената — 22:29. Утре, утре щеше да е решителният ден. Усещаше го в много неща, включително и в трите коли, заели позиции на пътя между Кошера и Фостървил. Хелстрьом се зачуди какво ли правят в момента хората от тези коли. Върна се при наблюдателния пост и попита координиращия специалист, чието лице изглеждаше мъртвешки бледо от зеленикавото сияние на мониторите.

— Не са излизали от колите — съобщи специалистът. — На всеки десет минути установяват връзка и докладват за положението. Почти сигурни сме, че във всяка кола име не повече от двама Външни.

„Изчакват настъпването на деня“ — помисли си Хелстрьом и сподели впечатленията си.

— Такова е общото мнение тук — съгласи се специалистът. — Колата в средата е на не повече от двадесет и пет ярда от замаскирания изход в края на галерията на второ ниво.

— Какво предлагаш — да отвлечем Външните при нас ли?

— Така ще можем да получим отговори на някои от въпросите.

— Но също така ще предизвикаме началото на обща атака. Струва ми се, че и без това достатъчно сме загазили. — Хелстрьом замислено се почеса по врата. Беше изтощен до предела на силите си и крайно изнервен. — Има ли някакви сведения за колата, която продължи на юг?

— Затънали са някъде в участъка, където старият път към мината пресича тресавищата — на около осем мили от периметъра и най-малко дванадесет от долината.

— Благодаря — кимна Хелстрьом и се извърна.

В гнездото беше доста по-тихо от преди два часа, когато се бе появил. Няколко нови специалисти бяха пристигнали за да поемат нощната смяна. Всичко беше притихнало с настъпването на нощния мрак отвън, не се чуваха предупредителните сигнали на приборите за наблюдение, замрели бяха и изображенията на мониторите.

Вероятно за десети път, откакто бе пристъпил прага на гнездото, Хелстрьом си помисли: „Трябва да си почина. Утре сутринта ще се нуждая от всичко, на което съм способен. Няма съмнение, че ще тръгнат насам малко след зазоряване. И аз повече от всеки друг трябва да съм готов за тях. Много от нас вероятно ще загинат утре. Може би ще успея да спася поне малка част от хората, ако намеря достатъчно сили.“

Той си припомни с тъга за Линкълн Крафт, чието обгорено тяло (почти непригодно дори за резервоара) откриха в останките на преобърнатия фургон. Със смъртта на Крафт, загубите им само за отминалия ден достигаха тридесет и един човека.

И това беше само началото.

В гнездото естествено, събитията от деня бяха обсъдени с приглушен възбуден шепот. Най-често споменаваните думи бяха „нападението“ и „пленниците“. Говореше се, доста възторжено при това, и за „победата“.

Хелстрьом отново се замисли за тримата пленници, които бяха затворени в Кошера. Странна му беше самата мисъл, че разполагат с пленници. Мястото на Външните, особено на възрастните екземпляри, по право беше в резервоара. Само децата можеха да се надяват да бъдат превъзпитани за живот в Кошера. Но сега — сега се откриваха нови възможности.

Джанвърт, най-загадъчният от тримата пленници, имаше юридическо образование — както бе научил Хелстрьом по време на първия разпит. Може би нямаше да е особено трудно да го приобщят към идеята на Кошера с помощта на химически средства, стига разбира се лечението да му понесеше. Жената, Кловис Кар, по природа беше крайно агресивна, което също можеше да се окаже от полза за Кошера. Третият пленник, по документи за самоличност Дейниъл Томас Алден, имаше вид на професионален войник. И тримата притежаваха по нещо ценно, но Джанвърт си оставаше най-интересният. Освен това беше дребен на ръст, което в Кошера бе за предпочитане.

Хелстрьом се наведе над предпоследния монитор от редицата и запита:

— Има ли нещо ново от нашия патрул в коритото на реката? Да са подслушали някакъв разговор в колата над тях?